Кризата не иска молитва, а конкретна помощ за българския бизнес

Българският бизнес настоява за реални компенсации заради високите цени на енергията. Експерти предупреждават за сериозен дефицит в системата през зимата.

Кризата не иска молитва, а конкретна помощ за българския бизнес

Войната в Близкия изток вдигна цените на горивата. СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС

Време за четене: 2 мин. 24 март 2026

Българският бизнес настоява за спешни компенсации за високите цени на енергията. У нас засега съществуват само обещания за подобен механизъм. Исканията на работодателите са напълно основателни. В условията на енергийна криза е нужна подкрепа за българските заводи. Без нея те няма да оцелеят на международните пазари.

Настоящата криза вече не е само енергийна. Тя се превърна в тежка ценова и социална тежест. Домакинствата също усещат силния натиск върху своите бюджети. Необходим е цялостен пакет с ясни компенсации за индустрията. Трябва подкрепа за уязвимите хора и мерки за намаляване на разходите.

Експертите бият тревога за задълбочаваща се производствена и ликвидна криза. Система на електроенергетиката в България е под сериозна заплаха. Производството на електроенергия през 2024 г. намалява с до 7,52%, докато потреблението расте. Това създава реален риск за сигурността на доставките. Очакваният дефицит през зимните месеци е между 600 и 1600 MWh. Тези данни изискват незабавна реакция от страна на държавата.

Както Д-р Веселин Тодоров посочва, компенсациите са само временни решения. Въпреки това те са наложителни за оцеляването на икономиката. Старата поговорка гласи, че лозето не иска молитва, а мотика. Без реални действия фирмите губят своята конкурентоспособност. Инвестициите се изнасят в други държави с по-предвидима среда. Накрая цената на забавянето плащат обикновените хора.

България запазва положително салдо на износ на ток, но той е спаднал със 70% спрямо 2023 година. Регионалният пазар се стабилизира, но вътрешните ни проблеми остават нерешени. Две трети от енергията през 2024 г. идват от нискоемисионни източници. Липсата на батерии за съхранение обаче води до изключване на фотоволтаици. Това е сериозен пропуск в управлението на националната енергийна система.

Гърция показва как изглежда реалната политика в такива моменти. Атина прилага пакет от мерки за домакинствата и компаниите едновременно. Там държавата вече използва конкретни инструменти на терена. Българският енергиен и минен форум прогнозира възможни нарушения в доставките. Тези рискове могат да се реализират още през настоящата зима.

Предложенията за спешни мерки включват активиране на ТЕЦ „Контур глобал“. Нужно е и спешно възстановяване на въглищните резерви в страната. Експертите настояват за преоценка на прага за компенсации на индустрията от 180 лв./MWh. Енергийният експерт Явор Куюмджиев предупреждава за липсата на балансиращи мощности. Ток в системата ще има, но неговата цена остава несигурна.

Бизнесът не може да чака повече за конкретни решения. Липсата на предвидимост убива планирането и новите инвестиции. Държавата трябва да премине от обещания към реални финансови механизми. Само така ще се запази индустриалното ядро на България. Времето за молитви отдавна изтече. Сега е време за работа и конкретна помощ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *