Криза за садовския фъстък: Сушата и евтиният внос заплашват да заличат производството
Производството на фъстъци в района на Садово е подложено на двоен натиск: липса на вода и евтин внос от Китай и Аржентина, който измества българския продукт. Площите са се свили драстично, а местното производство покрива едва 10-15% от потреблението. Производителите настояват за държавна помощ, за да могат да се справят с ниските цени на вносната конкуренция, докато учените в Садово разработват нови, устойчиви на суша сортове като „Адата“.

Снимка: илюстративна
Производството на фъстъци в района на Садово, регион с дългогодишни традиции в отглеждането на културата, е изправено пред критична ситуация. Площите, засети с фъстъци, драстично намаляват под двойния натиск на климатичните промени и пазарната конкуренция. Основните причини са липсата на достатъчно вода и евтиният внос от Китай и Аржентина, който измества българския продукт.
Историческите мащаби на производството показват сериозността на проблема. В Садово някога са се отглеждали близо 200 000 декара фъстъци. Днес тази площ е намаляла до около 5 хиляди декара. През 2025 г. общите площи с фъстъци в цяла България достигат едва 500 декара, като производството е около 690 тона.
Производителите подчертават, че напояването се превръща в най-голямото предизвикателство.
„Последните години срещаме много голям проблем с напояването на културата, трудно се получават нещата, спират ни водата.“
— Стоян Стоянов, фирма за производство на фъстъци
Към липсата на вода се добавят и високите производствени разходи. Доц. Станислав Стаматов от Института по растителни и генетични ресурси в Садово отбелязва, че освен високата цена, водата вече е и недостатъчна.
„Всичко е изключително скъпо, горивата, препаратите, торовете, водата като основен фактор за производството на тази култура и тя е страшно скъпа… и не че само е скъпа, а вече и недостатъчна.“
— доц. Станислав Стаматов, Институт по растителни и генетични ресурси – Садово
Науката отвръща на сушата
За да се справят с недостатъчните количества вода, Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово селектира нови сортове, устойчиви на засушаване. Учените търсят култури с по-малка листна маса и по-кратка вегетация, които да запазят високия си потенциал за добив.
„Последният ни сорт, създаден тук, е доста по-устойчив на засушаване от старите сортове поради по-малкото си листна маса. Това е „Адата“, това е „Калина“ – стария сорт, сами виждате колко листна маса има единия сорт и какъв е неговия добив и потенциала на „Адата“ – с много по-малка листна маса с по-малки листа и с доста по-висок потенциал на добив. Новият сорт, който ще се стрема в бъдеще да го направя е още по-сухоустойчив, с още по-кратка вегетация, без това да се отразява върху намаляването на добива.“
— доц. Станислав Стаматов, Институт по растителни и генетични ресурси – Садово
Въпреки научните усилия, пазарната реалност остава сурова. Производството в Садово е свито от от близо 200 000 дка до едва 5000 дка, докато вносът доминира пазара. Китай, който е водещ световен производител на фъстъци, заедно с Аржентина, залива българския пазар с евтина продукция.
„В България потреблението на фъстък само 10 или 15 процента е ядка, произведена в нашата страна, всичко останало е внос от Аржентина и Китай, който бива представен за български или садовски фъстък.“
— Стоян Стоянов, фирма за производство на фъстъци
Доц. Стаматов предупреждава, че българските производители трудно ще издържат на тази ценова конкуренция, особено когато един килограм фъстъци на едро е около 5 лв. Ниската цена създава огромни рискове за оцеляването на сектора.
„В момента ние се съобразяваме с цената, която е от Аржентина и от Китай, която е ниска за българските производители и няма да могат дълго време да издържат на тази конкуренция. Един кг фъстъци е около 5 лв. на едро – всичко това създава огромни рискове все по-малко да остават фъстъкопроизводителите и на края да не останат фъстъкопроизводители.“
— доц. Станислав Стаматов, Институт по растителни и генетични ресурси – Садово
За да продължат дейността си и да устоят на пазарния натиск, производителите настояват за допълнително държавно субсидиране.