Криза за ‘Нефтохим’: Санкциите на САЩ заплашват работата след 2026 г. и вдигат цените на горивата

Американските санкции срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“ влязоха в сила и създават риск от временно спиране на рафинерията след 1 януари 2026 г. Експерти прогнозират, че при този сценарий цените на горивата могат да скочат с 10-15% в краткосрочен план. Държавата създаде работна група, докато се търсят решения за преодоляване на технологичната зависимост от руския петрол.

Криза за 'Нефтохим': Санкциите на САЩ заплашват работата след 2026 г. и вдигат цените на горивата
Време за четене: 2 мин. 29 октомври 2025

Историческите сделки около „Нефтохим“ често са били обект на широки публични дискусии, достигайки дори до комиксови интерпретации, както показва случаят с „Малкия Иванчо“. Днес обаче най-голямата рафинерия в България е изправена пред много по-сериозен и неотложен проблем, касаещ енергийната сигурност на страната. Американските санкции срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“ влязоха в сила, поставяйки под въпрос бъдещето на производството.

Тези нови ограничения могат да доведат до временно спиране на рафинерията, считано от 1 януари 2026 г. Подобен сценарий би имал незабавни и тежки последици за пазара.

Експерти алармират за потенциален ценови шок. В случай че руският петрол бъде изтеглен от международните пазари и рафинерията в Бургас преустанови дейност, **експерти прогнозират ръст на цените на горивата с около 10-15% в краткосрочен план**.

Основният проблем пред адаптацията е технологичен. **Рафинерията е проектирана да работи с руска експортна смес петрол**. Преминаването към суровини от други находища, като тези в Бразилия, Норвегия или Казахстан, създава значителни технологични и финансови предизвикателства. Този факт стои в основата на притесненията за непрекъснатостта на доставките.

Логистиката също играе критична роля. Голямата битка за бъдещето на рафинерията е тясно свързана с терминала в Росенец, който остава ключов за доставките и цялостната логистика на суровината. **Терминалът в Росенец е ключов за доставките и логистиката**, което прави контрола върху него централен елемент от преговорите.

В отговор на надвисналата заплаха, българската **държава създаде работна група за контрол и планиране на действията** във връзка със санкциите и осигуряване на функционирането на рафинерията. Целта е да се гарантира енергийната сигурност и да се минимизират негативните ефекти върху икономиката.

Бившият енергиен министър Александър Николов подчертава необходимостта от засилен държавен контрол. Според него, държавата трябва да гарантира, че санкциите няма да доведат до прекъсване на критичните доставки за страната, нито пък ще позволят продължаващо финансиране на войната в Украйна.

Енергийни експерти и икономисти единодушно предупреждават за сериозни негативни ефекти върху българската икономика и цените на горивата, ако рафинерията спре работа. Несигурността се засилва и от глобалния политически и икономически контекст, включващ намаляването на покупките на руски петрол от Индия и потенциалните промени във вноса от Китай.

Бързото адаптиране към нови източници на петрол е спешен приоритет, за да се избегне прогнозираният скок на цените и да се гарантира енергийната стабилност след влизането в сила на ограничителните мерки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *