Криза за кадри: Само 28 младежи се обучават за стругари, бизнесът предлага роботизация като спасение
Професиите „шлосер“ и „стругар“ са сред най-дефицитните на пазара, тъй като младите хора се ориентират към дигиталната сфера, считайки традиционните технически специалности за остарели. Според МОН, едва 28 младежи се обучават за стругари в професионалните гимназии, а наличните специалисти са в предпенсионна възраст. Бизнесът вижда роботизацията и автоматизацията като основен начин за компенсиране на липсата на работна ръка.
Липсата на технически специалисти в България се превръща в критичен проблем за индустрията. През последните години все по-малко млади хора избират традиционните професии „шлосер“ и „стругар“. В резултат на това, професиите „шлосер“ и „стругар“ се превръщат в едни от най-дефицитните на пазара. Този недостиг е част от по-широк проблем с липсата на технически специалисти, което пряко засяга индустриалния и икономическия потенциал на страната.
Работодатели в региони като Хасково и Кюстендилско продължават да изпитват остър дефицит, а врачанският бизнес обяви стотици свободни работни места за технически кадри. Вицепремиерът Томислав Дончев потвърди, че недостигът на инженери и работници е сред най-големите проблеми пред българската индустрия. Дончев обяви инвестиции в нови заводи, които ще създадат работни места, но акцентира върху необходимостта от повишаване на информираността за възможностите в техническите професии.
Ангел Арнаудов, оператор на струг с цифрово програмно управление (ЦПУ), работи в машиностроенето повече от 17 години и забелязва тревожна тенденция.
„Последните години се загуби интерес или самите училища не предлагат достатъчно кадри в тази професия. Младите сякаш са ориентирани вече към други по-модерни професии. Струговане, фрезоване им се струва някак много остаряло.“
— Ангел Арнаудов, Оператор на струг с ЦПУ
Бизнес консултантът Мариян Генчев потвърждава, че винаги е имало недостиг на инженери и средни специалисти. В момента липсата на шлосери и стругари е огромна. В консултираните от него предприятия голяма част от наличните специалисти са или в пенсионна възраст, или вече я наближават.
„Младите и въобще българите са изключително интелигентни и това, което те искат, е да бъдат в крак със западните държави. Това, което виждаме е, че всички минават към дигиталната сфера.“
— Мариян Генчев, Бизнес консултант
Данните от Министерството на образованието и науката (МОН) показват сериозността на проблема. В професионалните гимназии и обединените училища се обучават 300 младежи по професия „шлосер“, докато по професия „стругар“ обучаващите се са едва 28 младежи. Според Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), през тази година своите дипломи са получили общо 64 шлосери и 68 стругари.
Въпреки че има усилия за развитие на дуалната форма на обучение, която комбинира теория с практика в реална работна среда, Васил Велев, председател на Общото събрание на АИКБ, отбелязва съпротива на местно ниво. Той подчертава, че залитането към езиковото обучение, често за сметка на професионалното, вреди на младите хора.
„Има усилие за развитието на дуалната форма на обучение, но има и много съпротива по места. Това залитане към езиковото обучение всъщност вреди на младите хора, защото езици трябва да учат всички, но трябва да имат и професия.“
— Васил Велев, Председател на Общото събрание на АИКБ
Експертите виждат две основни решения за справяне с дефицита на технически кадри. Едното е вкарването на работна ръка от по-малко развити страни. Другото решение е технологично – роботизация и автоматизация.
„В световен мащаб има две решения – вкарване на хора от не толкова развити страни и роботизиране. Това, което виждаме, е роботиката навлиза все повече и виждаме роботи, които вече могат да заменят един служител и се изплащат за две до три години.“
— Мариян Генчев, Бизнес консултант
Докато бизнесът търси дългосрочни технологични решения, Ангел Арнаудов смята, че за привличане на млади хора, на първо място е необходимо да се възбуди интерес и любопитство към самата професия.
