Криза за кадри: Над 2,4 млн. българи остават извън икономиката при рекордно ниска безработица

Националната статистика отчита исторически ниски нива на безработица в България. Към края на 2025 година тя достига 3,2%. Данните на НСИ за четвъртото тримесечие потвърждават този значителен спад. Общо 95 700 души са официално регистрираните безработни в страната. Въпреки това пазарът на труда е изправен пред сериозен парадокс. Броят на икономически неактивните лица почти изравнява този на работещите.

Над 2,4 милиона българи остават изцяло извън икономическия живот. Статистиката показва, че 40% от тях са учащи младежи. Останалите 60% нямат ясна трудова заетост по различни причини. Експертите посочват пълна демотивация или работа в сивия сектор. Недостигът на кадри се задълбочава, докато огромна маса хора остава неактивна.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ, коментира ситуацията:

„Определено не става въпрос само за сив сектор, това са хора от така наречените малцинствени групи в страната, хора със специални потребности, на които интегрирането на пазара на труда е значително по-трудно. От една страна, заради различните техни потребности, но и от друга, че нашия пазар на труда не е пригоден за техните нужди.“

Бизнесът вижда в тези групи потенциален резерв за запълване на липсите. Според работодателите у нас недостигът на кадри надхвърля 300 хиляди души. Това принуждава компаниите да търсят варианти за внос на работна ръка от чужбина. Жасмина Саръиванова, директор „Социален диалог“ в БСК, подчертава интереса на бизнеса.

„Винаги може да се търси потенциала на хората, които остават извън пазара на труда – това е едно желание на бизнеса от много години.“

Регионалните различия в страната остават силно изразени. В Северозападния регион безработицата достига близо 8%. За сравнение, в Югозападния регион тя е едва 3,1%. В селата липсата на работа е по-осезаема, отколкото в градовете. Продължително безработните лица в България са 42,1 хиляди души. Това представлява близо 44% от всички безработни в страната.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ, добавя:

„На национално ниво е ниско, но ако разгледаме по региони нещата варират. Например, в северозападния регион нормата на безработица е близо 8%, а в югозападния е близо 3,1%.“

Проблемът има подчертано структурен характер. Най-голям е броят на безработните със средно образование. Следват ги хората с основно или без никакво образование. Експертите призовават за дългосрочни инвестиции в квалификацията на хората. България има повече работещи пенсионери в сравнение с други европейски държави.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ, пояснява:

„Проблемът определено е структурен и трябва дългосрочна политика и тя трябва да е инвестиране в човешкия капитал под всякакви форми – работна заплата, образование, придобиване на квалификации.“

Вносът на кадри от трети страни предизвиква напрежение. Синдикатите се опасяват от изкуствено подтискане на заплатите. Според КНСБ се вкарват предимно нискоквалифицирани работници с ниско заплащане.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ, казва:

„Определено има сблъсък на интереси, тъй като ние вкарваме нискоквалифицирани работници, на които им се плаща значително по-ниско и по този начин се подбиват заплатите на българите.“

Алтернативата според синдикатите е привличането на българи от чужбина. Корупцията и липсата на честно кариерно израстване остават сериозни пречки. България има втората най-дълга работна седмица в целия Европейски съюз. Това допълнително натоварва заетите лица.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ, отбелязва:

„Друг фактор, който обезкуражава хората от това да останат и да се развиват в България, е усещането за много висока корупция, за нечестно израстване кариерно.“

Над 2,9 милиона души са били заети в края на годината. Частният сектор осигурява работа на 73% от тях. Евростат отчита, че 95,5% от младите специалисти намират работа бързо след дипломиране. Това е най-високият показател за целия Европейски съюз. Въпреки това младежката безработица показва признаци на ръст и достига 12,6%.

Тенденцията за работа след пенсия също се засилва. Бизнесът подкрепя активното стареене на населението. Жасмина Саръиванова, директор „Социален диалог“ в БСК, коментира:

„Българската стопанска камара разработваше и проекти и изобщо има своите интереси в насърчаване на активното стареене и това хората да се чувстват по-трудоспособни и за доста по-дълъг период от своя живот.“

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие препоръчва промени. Те предлагат увеличаване на пенсионната възраст като мярка за бюджетна стабилност. Към декември 2025 година регистрираната безработица остава под 150 хиляди души. Близо 9600 души са намерили работа чрез бюрата по труда в края на годината. Икономическата активност обаче бележи лек спад до 73,1%.