Криза в системата: 8132 деца в България растат без родителска грижа

Над 8100 деца в България живеят извън биологичните си семейства. Липсата на приемни родители и системни проблеми бавят осиновяването и реинтеграцията.

Криза в системата: 8132 деца в България растат без родителска грижа
Време за четене: 3 мин. 7 март 2026

Историята на две здрави бебета близначета, прекарали девет месеца в болнична стая, разтърси българското общество. Този случай стана повод за проверка на актуалните данни за изоставените деца у нас. Към края на януари 8132 деца в България растат без родителска грижа, сочат данните на Министерството на труда и социалната политика.

Разпределението на тези деца в системата е неравномерно. Почти половината от тях са настанени при близки и роднини. Около 2800 деца живеят в центрове за настаняване от семеен тип. За други 1473 деца се грижат професионални приемни семейства. България официално приключва процеса по деинституционализация на грижата през 2025 година. Очаква се общо 8500 деца да останат в уредена държавна грижа до края на периода.

Фондация „За нашите деца“ активно работи с родилки, които планират да изоставят децата си в столични болници. Екипите за превенция се сблъскват с тежки човешки съдби и социална изолация. Десислава Петкова, ръководител екип „Социална подкрепа“ във фондацията, обяснява мащаба на проблема.

„Те се движат в рамките на между 20 и 30 случая всяка година. Най-честата причина е, че нямат възможност и нямат подкрепа отникъде.“

Социалните работници рядко успяват да убедят майките да променят първоначалното си решение. Причините за това са комплексни и често са свързани с крайна бедност. Близо 44% от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване. Липсата на жилище и подкрепа от бащата допълнително усложняват ситуацията.

„Когато имаш лоши жилищни условия, никакви финанси, бащата е напуснал картинката, тогава е много трудно в рамките на този 5-дневен престой в болницата да подредиш нещата така, че майката да си тръгне с бебето.“

След изоставянето детето попада в системата за закрила. Социалните служби започват търсене на подходящ приемен дом. В София обаче има само 29 приемни семейства. Тази бройка е крайно недостатъчна за нуждите на столицата. В други региони, като например Варна, също търсят нови приемни семейства, за да покрият дефицита.

Диана Минчева, ръководител „Ранно детско развитие и алтернативна грижа“ във фондацията, подчертава трудностите пред системата.

„За съжаление са крайно недостатъчни и отделите са поставени в една много трудна ситуация. Трябва да търсят приемно семейство из страната, което пък от друга страна понякога затруднява контакта, ако се работи по посока реинтеграция и връщане на детето в семейна среда.“

Приемните родители в България работят при несигурни условия. Тяхната дейност се финансира основно по проекти. Те нямат признат трудов стаж и не получават заплащане за болнични или отпуски. Въпреки че се грижат за децата денонощно, те получават единствено здравни осигуровки.

„Не им се води трудов стаж. Ако се наложи да излязат в отпуск или болничен, това не им се заплаща допълнително. Единствено получават здравни осигуровки, а те се грижат за децата 24/7. Те много често са набеждавани, че са печалбари, но всъщност никой не си дава сметка, че ако нямаме приемни семейства, дори не искам да си помисля къде биха били настанявани тези деца.“

Проблеми има и в отделите „Закрила на детето“. Социалните работници са претоварени и получават ниски възнаграждения. Това често забавя процедурите по вписване на децата в регистъра за осиновяване.

„Много често едни деца прекарват дълго време в приемните си семейства, защото не са предприети действия за вписване в регистъра за осиновяване.“

Законодателството предвижда шестмесечен срок, преди детето да бъде вписано за осиновяване. Това се случва, ако биологичните родители не са го потърсили през този период. Надежда Бобчева, зам.-кмет по социални дейности на Столична община, предлага законови промени.

„Според мен този 6-месечен срок, в който чакаме родителят да потърси детето, може да бъде намален. А родителите, които изоставят децата си в подобни институции, могат да бъдат санкционирани по някакъв начин.“

България е първенец в Европа по брой изоставени деца под 3 години според данни на УНИЦЕФ. Към септември 2025 г. броят на най-малките в приемни семейства е нараснал до 548. През 2023 г. са предотвратени над 2700 случая на изоставяне. Социалното министерство продължава кампаниите за популяризиране на приемната грижа в страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *