Криза в сектора: Българските обувки са на ръба на изчезването, прогнозата е до 2030 г. да останат само спомен
Българската обувна индустрия е изправена пред пълен колапс, като прогнозата на браншовия съюз е секторът да изчезне до 2030 г. Липсата на кадри в пенсионна възраст, бюрократични пречки пред субсидиите и заливането на пазара с евтин внос от Азия унищожават някогашните гиганти. Пазарният дял на българските обувки у нас е едва 5%, а въпреки регистрирания ръст от 8.4% в производството през август 2025 г., общата картина остава тежка.
Обувната промишленост у нас е на издихания, до 5 години може да изчезне. Снимка: Снимка: Георги Кюрпанов Мирослав Чемишев разказва как във "Флавия" са се произвеждали по 12 000 чифта на ден. Снимка: 24 часа Пловдив онлайн
Българската обувна промишленост е в критично състояние, като експертите предупреждават, че секторът може да изчезне напълно в рамките на пет години. Пламен Иванов, председател на браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост, определя състоянието на индустрията като „на издихания“. По думите му, ако не настъпят радикални промени, секторът съвсем ще изчезне до 2030 г.
Някога България е имала силни традиции в производството, като фабриките са произвеждали между 10 и 12 хиляди чифта на ден. Днес са останали едва няколко десетки малки производители в цялата страна, като повечето работят с персонал от около 20 души. Големи заводи като пловдивския „Флавия“ и габровските „Рекорд“ и „Стадион“ вече са само спомен. Един чифт обувки изисква труда на около 20 човека, за да бъде напълно готов, което подчертава колко трудоемък е процесът.
Икономически спад и внос срещу качество
Основните причини за западането на сектора са липсата на кадри, липсата на държавна подкрепа и огромният наплив от евтин внос. По данни на Евростат, през 2023 г. в страната са функционирали 225 предприятия в обувното производство с около 5500 заети. Стойността на оборота е била 105,1 млн. евро, регистрирайки спад от 6% спрямо предходната година. Производителността на труда от 9500 евро е едва 39% от средната за преработващата промишленост.
Търговският дисбаланс е сериозен. През 2024 г. България е внесла обувки на стойност 333 млн. евро, докато износът е достигнал едва 154 млн. евро, намалявайки с цели 24% на годишна база. През първите пет месеца на 2025 г. вносът е за 146 млн. евро, идващ основно от Полша, Румъния, Германия, Италия и Китай.
“Идва продукция от Китай, Бангладеш, Турция с цена 15-20 евро на чифт обувки. Търговците нямат интерес към българската стока, защото при нея надценката, която могат да сложат, е много по-малка. Средно нашите обувки струват 80-120 лв., като надценката на производителя е 20-30% най-много. Няма как да са по-евтини с това качество, а от години никой не смее да вдигне цените”
— Пламен Иванов, председател на браншовия съюз
Иванов предупреждава, че липсата на контрол върху вносните продукти създава и сериозни рискове за здравето. Той апелира потребителите да държат на качеството, тъй като ходилата са най-уязвимата част на тялото.
“Никой не контролира какво влиза у нас, не се изследват материалите дали съдържат хром, формалдехид, които са отровни за организма, могат да предизвикат алергии. Особено за малките деца е много опасно”
— Пламен Иванов, председател на браншовия съюз
Липса на кадри и държавна подкрепа
Основният проблем остава липсата на работна ръка. Работещите в момента са предимно в пенсионна или предпенсионна възраст, а специализираните училища са закрити. За обучението на един новак в занаята са нужни поне шест месеца. Заплатите на шивачите в сектора са около 2000 лева, но ниската себестойност на продукта пречи на компенсирането на разходите, твърди Тодор Инчев, чиято фабрика затваря през 2015 г.
Бившият работник във „Флавия“ Мирослав Чемишев припомня, че в миналото заводът е наброявал 2600 работници и е произвеждал по 10-12 хиляди чифта дневно. Предприятието е закрито през 2015 г., а днес сградите му са превърнати в бизнес парк.
“Беше нещо огромно. 2600 работници. В столовата се хранеха на смени. Но и на този завод му дойде краят”
— Мирослав Чемишев, дългогодишен работник във „Флавия“
Липсата на държавна политика и бюрокрацията допълнително утежняват ситуацията. Според браншовия съюз, достъпът до субсидии е почти невъзможен за сектора.
“Има например субсидии за закупуване на нова техника, но не можеш да кандидатстваш, ако си на загуба. А няма завод, който да е на печалба”
— Пламен Иванов, председател на браншовия съюз
Това, че пазарният дял на българските обувки в страната е едва 5%, допълнително затруднява оцеляването. Иванов предупреждава, че ако производството продължи да се ликвидира, няма да остане кой да обуе и облече българската армия, тъй като само завод „Кавалер“ в Габрово произвежда специализирани обувки.
Лъч светлина и нишови успехи
Въпреки общата картина, има и положителни примери. През август 2025 г. производството на обувки и други изделия от обработени кожи регистрира ръст от 8.4% спрямо предходния месец. Това е позитивен сигнал на фона на трайния спад в сектора.
Някои компании намират успех в нишовото производство и износа. Компания в Пещера например произвежда луксозни и дизайнерски обувки, които са носени от Анджелина Джоли на фестивала в Кан. Софийска фирма с италиански собственик пък е регистрирала 128% ръст на продажбите през 2023 г., като 95% от продукцията ѝ е насочена към външни пазари. Някои български работилници изпълняват индивидуални поръчки, тъй като „балканските мъже имат по-широки крака“ и трудно влизат в по-тесни италиански модели.
