Криза в Рая: Кубинският туризъм се срива под тежестта на американските санкции

Хавана потъва в тишина, а някога оживените улици на кубинската столица днес са сцена на икономическо отчаяние. В разгара на деня малък жълт автобус оставя група туристи пред колона от блестящи ретро автомобили. Вместо да наемат шофьорите, посетителите правят няколко бързи селфита пред моделите на Pontiac и Buick и си тръгват. Тези кратки мигове на интерес оставят местните работници в безизходица, докато броят на туристите през 2025 г. е едва 2,3 милиона – наполовина по-малко от нивата през 2018 година.

„Това е ужасно. Чакаме хората да дойдат, чакаме работа“, казва Реймундо Алдама, който шофира розов Ford Fairlane от 1957 г.

Туристическият сектор, който е жизненоважен двигател за икономиката на острова, е подложен на безпрецедентен натиск. Комбинацията от засилените санкции на САЩ, пандемията от COVID-19 и хроничните проблеми с енергийната мрежа превърнаха Куба в непривлекателна дестинация. Докато съседни държави като Мексико и Доминиканската република бележат рекорден ръст, Куба регистрира най-лошото възстановяване в Карибския басейн. Ситуацията се влошава и от обтегнатите отношения със САЩ, които продължават да ограничават икономическото дишане на острова.

Икономическите последици са видими на всяка крачка. Росбел Фигередо Рикардо, продавач на улична храна, споделя, че продажбите му са паднали от 150 на едва 50 торбички дневно. Липсата на приходи застрашава изхранването на семейството му. В миналото туризмът носеше до 3 милиарда долара годишно, но днес ресторантите са празни, а персоналът чака клиенти, които не идват. Санкциите на САЩ са лишили страната от близо 8 милиарда долара приходи за последната година.

„Няма клиенти, а това е, което иска всеки кубинец. Туризмът е двигател за икономиката на страната. Дори не можем да дишаме“, обобщава шофьорът на автобус Гаспар Биарт.

Новите данни от края на 2024 г. потвърждават мрачната картина. Министърът на туризма Хуан Карлос Гарсия съобщи, че страната е посрещнала едва 2,2 милиона посетители за годината, което е далеч под заложената цел от 3,2 милиона. Въпреки това правителството е инвестирало 4,931 милиарда песо в хотели и ресторанти през 2024 г. – ръст от 112,1% спрямо предходната година. Тази мащабна инвестиция в инфраструктура обаче изглежда несъразмерна с празните фоайета и липсата на основни ресурси.

Експертите са скептични за бъдещето. Икономическата комисия на ООН прогнозира свиване на БВП на Куба с 1,5% през 2025 г. Енергийната криза, недостигът на храни и горива правят острова все по-малко конкурентоспособен. Дори руският турист Винсент Сейги, който се възхищава на колониалната архитектура, признава, че ситуацията е тревожна. Той отбелязва липсата на мобилна връзка и отчаяните опити на местните да изкарат някакви пари от чужденците.

„Политиката не е нещо добро, меко казано. Вече имаме много санкции заради политическа лудост“, споделя Сейги, правейки паралел между ситуацията в Куба и Русия.

С намаляващата подкрепа от Венецуела и ограничените ресурси на Русия, Куба остава в геополитическа изолация. За обикновените кубинци като Алдама остава само надеждата за промяна в американската политика, която да върне круизните кораби и туристическия поток. Дотогава лимоните на кубинската криза ще остават горчиви, а „лимонадата“, за която говорят някои оптимистични туристи, ще бъде все по-трудна за приготвяне.