Криза в овощната градина на България: Слаба реколта гони берачите към Гърция за 50 евро на ден
Лошото време причини изключително слаба реколта в Кюстендилския регион, което доведе до криза с работната ръка. Производителите не могат да отговорят на финансовите изисквания на берачите, които масово заминават за чужбина, където надниците достигат 40-50 евро на ден. Секторът настоява държавата да въведе инструменти за управление на риска, включително взаимоспомагателен фонд, за да гарантира стабилни доходи.
Тежката година откъм метеорологични условия дава сериозно отражение върху земеделието и работната ръка в сектора. Производителите се оплакват, че изпитват все по-големи затруднения да наемат хора. Основната причина е, че ниските приходи на самите стопани не позволяват удовлетворяване на финансовите изисквания на работниците.
Ситуацията се усложнява от сериозната конкуренция на земеделските стопани от съседните държави, които активно търсят българска работна ръка. В Кюстендилския регион, традиционно наричан овощната градина на България, местните берачи са масово заети в чужбина.
Реколтата в Кюстендилския регион е изключително слаба, като черешовата кампания претърпя „тотален провал“. В момента, в разгара на беритбата на ябълки, също няма работа за хората. Производителите губят работници, които търсят по-високо заплащане в чужбина, например за бране на маслини в Гърция.
„Не може във Франция да дават по 15 евро на час, а ние не можем да дадем тези пари на ден. Как ще е това? Тия хора, които работят, производството ще ги загубим. С време те хукнаха да берат маслини в момента в Гърция. Не може да намериш хора да приберат и това, което има.“
— Димитър Домозетов, производител на ябълки
Постепенно България остава без работници в земеделието. В региона на Сатовча, след ограничаването на отглеждането на тютюн, хората масово се насочват към чужбина. Кметът на община Сатовча, Арбен Мименов, описва мащаба на миграцията към южната ни съседка.
„Повече от месец, всеки ден заминават коли и бусове в съседна Гърция, в северните райони, които са най-близки до нас. Това главно с добива прибирането на картофите. И хората са доволни. Отиват, плащат им, връщат се. Доколкото чувам към 40-50 евро на ден. Хубави надници, но за съжаление в друга държава, други приходи формират там относно брутен вътрешен продукт, другата търговия на други хора, а не на България.“
— Арбен Мименов, кмет на община Сатовча
Българските производители не могат да задоволят финансовите изисквания на работниците, докато в съседна Гърция се предлагат надници от 40-50 евро на ден. Тези, които остават, намират работа в други сектори. В община Сатовча жените се насочват към цехове, а мъжете – към строителство. В едно село сутрин тръгват над 40 групи строители към близките населени места, посочва кметът Мименов.
„Влизат в цехове, повече жените. Мъжете най-вече се занимават със строителство. Или в съответното населено място, или в района на общината, или дори извън района на общината. Да кажем, в едно село, сутринта, в 7 часа, над 40 групи строители тръгват да работят в близките населени места.“
— Арбен Мименов, кмет на община Сатовча
Байрам Байрамов от село Долен обаче разказва, че за него работата като пастир в българското земеделие е достатъчна, за да се изкарва прехрана.
„Аз с животни, с крави, на едно момче пазя кравите. С това се занимавам. Той ми е братовчед, с него се занимавам и така. Да изкарам при храната.“
— Байрам Байрамов, пастир
За да се гарантират стабилни доходи в сектора и да се ограничи влиянието на времето върху реколтата, земеделците настояват държавата да разработи инструменти за управление на риска. Председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите, Тодор Джиков, смята, че е нужен взаимоспомагателен фонд, работещ по модела на Западна Европа, който да компенсира ниски добиви, лоши метеорологични условия или слаб пазар. Междувременно, над 150 земеделски производители от Кюстендилския регион се очаква да подадат заявления за обезщетение.
„Ако през последните 15 години, редовните кабинети, редовните министри, политическите партии, бяха разработили този инструмент, както работи на Западна Европа и в момента ги компенсира при ниски добиви, при лоши метеорологични условия, при тънки на пазара, щяхме да изпробваме да издържим възможност за компенсации от така наречения взаимоспомагателен фонд.“
— Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите
На фона на тези проблеми, Община Кюстендил провежда публичен търг за отдаване под наем на земеделски земи за стопанската 2024-2025 година, както и за създаване на трайни насаждения за срок от 10 години. Развитието на земеделието в региона се подпомага и от Института по земеделие в Кюстендил, който е структурно звено на Селскостопанска академия.
Въпреки че в момента вносът на чужда работна ръка в българското земеделие е рядкост, експерти предупреждават, че не е далеч времето, когато и в родното земеделие ще започнат да работят чужденци от държави с по-нисък стандарт от този у нас.
