Криза с горивата в Сърбия: Дизелът достигна 3,40 лв., рафинерията в Панчево пред спиране
Сърбия се сблъсква с остра енергийна криза, след като САЩ наложиха санкции на руски компании, довеждайки цената на дизела до 3,40 лв. за литър. Президентът Александър Вучич предупреди, че рафинерията в Панчево може да спре работа до средата на ноември, което носи риск от икономически срив и загуба на над 13 хиляди работни места. Властите търсят спешно решение с международни партньори, но ситуацията е описана като „много драматична“.
Сърбия изпадна в криза за гориво. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
Сърбия е изправена пред тежка енергийна криза, след като литър дизел достигна цена от 3,40 лв. (около 200 динара). Ситуацията се влошава драматично, тъй като страната остана почти без гориво. Основната причина са наложените от САЩ санкции срещу руските енергийни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“.
Според последните данни, цените на горивата в Сърбия остават сред най-високите в региона. Към 24 октомври 2025 г. дизелът се е търгувал за около 193 динара за литър, като цените се очаква да запазят стабилност до края на месеца. Въпреки уверенията на властите, че запасите са стабилни, дългосрочният ефект от санкциите може да се усети силно в началото на следващата година. Тази цена е значително по-висока спрямо България, където дизелът струва приблизително 2,37 лв. за литър.
Драматичен срок за рафинерията
Сръбският президент Александър Вучич публично обяви, че единствено благодарение на държавния резерв рафинерията в Панчево ще може да функционира до 10-15 ноември. Тази рафинерия задоволява близо 90% от нуждите на западната ни съседка от горива.
Вучич предвижда интензивни разговори с „руски, американски и европейски партньори“ в опит да се намери трайно решение за доставките на газ и петрол. Той подчерта, че ако не бъде постигнато споразумение, Сърбия ще бъде принудена да „вземе свои собствени решения“ в седмицата след дипломатическите усилия.
Опасност от сценария от 90-те
Властите в Белград признават, че към момента не разполагат с окончателно решение, въпреки че призовават гражданите към спокойствие и уверяват, че няма място за паника. Журналистът Мирослав Нацков, кореспондент на bTV в Сърбия, коментира ситуацията като „много драматична“:
„Ситуацията в Сърбия е много драматична. Властите в Белград признават, че засега не разполагат с крайно решение, но уверяват гражданите, че няма място за паника. Въпреки това в Сърбия има страх от повторение на сценария от 90-те на XX век, когато бензинът се купуваше контрабандно в туби“
— Мирослав Нацков, кореспондент на bTV в Сърбия
САЩ отлагаха санкциите в продължение на 10 месеца. През този период сръбската страна направи опит временно да изкупи руския дял от компанията, но Москва категорично отказа. Белград също не успя да изгради ключова връзка с петролопровода „Дружба“, което би позволило внос на суровини от алтернативни източници.
Икономическият гръбнак под натиск
Санкциите срещу сръбската нефтена индустрия (NIS) имат потенциал да предизвикат верижна реакция в цялата икономика. Поскъпването на дизела пряко влияе върху разходите за селско стопанство, транспорт и производство, което може да доведе до общо поскъпване на стоките и услугите. Анализатори смятат, че санкциите срещу „Газпром“ целят не само икономически натиск, но и ограничаване на финансирането на проруски структури в страната.
Петролната индустрия е жизненоважна за Сърбия.
„Петролната индустрия е гръбнакът на сръбската икономика, осигурява около 7 на 100 от БВП. Ако рафинерията в Панчево спре работа, ще последва рязък скок на цените и риск над 13 хил. души да загубят работата си. Под ударите ще попадне и дистрибуторската мрежа от бензиностанции, която действа не само в Сърбия, но и в Босна и Херцеговина. Санкциите засягат енергийната сигурност на Балканите“
— Мирослав Нацков, кореспондент на bTV в Сърбия
Спирането на работата на рафинерията в Панчево, която е ключова за стабилността на региона, носи риск над 13 000 души да останат без работа. Санкциите вече засягат и дистрибуторската мрежа, която оперира и в Босна и Херцеговина, поставяйки под въпрос енергийната сигурност на целите Балкани.
