Критично състояние на топлопреносната мрежа в България: София и страната пред риск от повсеместни аварии

Топлопреносната мрежа в България е в критично състояние, като над 55-60% от нея е на повече от 30 години. В София две тежки аварии оставиха части от града без парно и топла вода, на фона на огромни дългове на „Топлофикация София“ и недостатъчни инвестиции в подмяна на мрежата. Проблеми има и с изчисляването на сметките след отмяната на формулата за дялово разпределение.

Критично състояние на топлопреносната мрежа в България: София и страната пред риск от повсеместни аварии

Снимка: БГНЕС/Архив

Време за четене: 3 мин. 4 декември 2025

Топлопреносната мрежа в България е в критично състояние. Това обявиха от енергийното министерство. Проблемът е национален, но най-остър е в столицата. Ниските инвестиции са основната причина.

На 4 декември 2025 г. две тежки аварии оставиха без парно и топла вода части от центъра на София. Засегнати са и болници като „Света Екатерина“, Александровска и „Майчин дом“. От „Топлофикация София“ увериха, че топлоснабдяването ще бъде възстановено до 10:00 ч. на 5 декември, но този срок може да бъде удължен при усложнения.

„Топлофикационният сектор в цялата палитра на енергетиката е най-нереформираният сектор в България“, заяви Иван Маринов, директор на дирекция в Министерство на енергетиката. Той подчерта, че техническото състояние на мрежите не отговаря на изискванията на 21-ви век.

Иван Маринов, директор на дирекция в Министерство на енергетиката: „Топлофикационният сектор в цялата палитра на енергетиката е най-нереформираният сектор в България. За съжаление това, което виждаме като техническо състояние е не онова, което отговаря на условието 21 век.

В София критичните участъци са многобройни. „Топлофикация София“ прави малко инвестиции в подмяна. Иван Маринов посочи, че това води до спирала на огромна задлъжнялост. Текущите просрочени задължения към „Булгаргаз“ са около 1,3 млрд. лева. Общият дълг към Българския енергиен холдинг достига близо 2,2 млрд. лева.

Иван Маринов, директор на дирекция в Министерство на енергетиката: „Това, което виждаме на места, е че тези инвестиции са много трудни особено за град като София дотолкова, че попадаме в спиралата на огромна задлъжнялост, около 1,3 млрд. лева са текущите просрочени задължения на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“.

Въпреки огромните дългове, до края на годината ще бъдат подменени 35 километра топлопроводи. Това е крайно недостатъчно. Общата дължина на мрежата в София е 2000 км. Експерти като Иван Хиновски отбелязват, че подмяната на мрежата е спаднала драстично. От 100 км годишно преди 20 години, сега почти няма подмяна. Омбудсманът на София сезира Комисията по енергетика заради многобройни жалби от граждани.

Над 55-60% от топлопреносната мрежа в България е над 30 години. Във Враца над 90% от мрежата е на тази възраст. Това увеличава риска от аварии. Планирани ремонти и профилактики продължават да причиняват спирания. Например, ремонт на ТР „София Изток“ през септември 2025 г. остави половин София без топла вода за 9 дни. За подобни проблеми, засягащи жителите, може да прочетете в свързана статия.

Иван Маринов, директор на дирекция в Министерство на енергетиката: „Над 55-60% от топлопреносната мрежа в България е над 30 години. Опитвам се и се моля да е грешна информацията, която получихме за есенно-зимната подготовка от „Топлофикация Враца“, в която се оказва, че над 90% от топлопреносната мрежа е над 30-годишна възраст.“

В Пловдив и Варна също се работи по обновяване на мрежата. Ангел Киров от „ЕВН Топлофикация“ – Пловдив, заяви, че плановете им са до 2050 година да обновят по-голяма част от 150-километровата мрежа. Денислав Денчев от „Веолия Енерджи“ – Варна, посочи, че при тях около 40% от мрежата е изцяло реновирана. Процесът е бавен и изисква сериозни финансови ресурси.

Друг сериозен проблем е изчисляването на сметките. Съдът окончателно отмени формулата за дялово разпределение. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества, подчерта, че няма ясен начин за определяне на количеството енергия от сградната инсталация. Към момента разпределението е прогнозно, базирано на миналогодишното потребление.

Кремен Георигев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества: „В момента най-сериозният проблем, който виси все още е начина на определяне на количеството енергия отделяно от сградната инсталация. това наистина е проблем, защото на практика няма как това да се измери.“

До 1 януари 2027 г. всички уреди за измерване на топлинна енергия трябва да са с дистанционен отчет. Боряна Колева от Асоциацията на фирмите за дялово разпределение отбеляза, че липсва информация за санкции и последствия. Според фирмите, ежемесечният отчет е най-честният начин за изчисляване на сметките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *