Критично състояние на планинските пътеки: Над 80% от туристическите маршрути у нас са опасни
Над 80% от туристическите маршрути в България са в лошо състояние, което създава сериозни рискове за планинарите. Планинската спасителна служба (ПСС) предупреждава, че липсващата или некачествена маркировка, особено през зимата, е основна причина за спасителни акции. Спасителите препоръчват задължителна зимна екипировка, резервни батерии за навигационните уреди и наемане на планински водачи за най-опасните райони.
Снимка: Татяна Добролюбова/Архив
Въпреки популярността на планинския туризъм, България продължава да се сблъсква с огромен проблем по отношение на безопасността и инфраструктурата на пътеките. Данните на Българския туристически съюз (БТС) показват, че над 80% от туристическите маршрути в българските планини остават в лошо състояние. Обновяването на мрежата е изключително бавно заради огромната територия, която тя обхваща.
Цялата туристическа мрежа в страната надхвърля 30 000 км, като едва 5000 км от нея са изцяло обновени. Това изоставане пряко влияе върху сигурността на туристите, особено с настъпването на зимния сезон. Планинската спасителна служба (ПСС) предупреждава, че проблемите с маркировката пряко водят до инциденти и спасителни операции.
Опасностите: Липса на маркировка и променени пътеки
Георги Ботев, парамедик и планински спасител в ПСС – Благоевград, обясни как неадекватната маркировка усложнява работата на спасителите. Липсата на маркировка, съчетана с промени в пътеките от дивите животни и избуялата растителност, често води до спасителни операции.
„Обикновено проблемите с маркировката стават често част и от нашите проблеми. Всяка година провеждаме по няколко спасителни операции за извеждане на хора от трудна ситуация, попаднали в бедствено положение поради липса на маркировка или некачествена такава. А в планините започна след намаляване на пашуващите животни, доста избуява нова растителност, нови клекове. Дивите животни променят често действащи пътеки. Те създават нови, обикновено водещи до дерета с водоизточници, защото това са техните нужди, на животнито. Често се объркват туристите и тръгват по такива пътеки. Те попадат в труднодостъпни терени, където няма и връзка с мобилните оператори. Когато използват навигационни устройства, свързани с мрежата, с интернет, когато изгубят обхват на оператора, обикновено нямат вече интернет, изчезва им и навигацията, и картата и попадат в бедствено положение. Вече започва да се стъмва по-рано, трябва да се носят и осветителни тела. В нашия район вече имаме тази година две акции, проведени за помагане на изгубени туристи.“
— Георги Ботев, парамедик и планински спасител в ПСС – Благоевград
Стандартизация и зимни предизвикателства
Регулирането на туристическата маркировка в България се извършва по Правилник на БТС, който въвежда стандарти за цветова кодификация: червено за главни маршрути, синьо за свързващи, зелено за локални и жълто за преходни. Маркировката обикновено се нанася на дърветата на височина 1,80–2,20 м и се състои от цветен знак, обграден с две бели ивици (стандартен размер 10 см на 10 см).
Въпреки наличието на стандарти, поддръжката остава недостатъчна, особено в зимни условия. Зимната маркировка, която стандартно се прави с жълто-черни стълбове, високи около 2,5 м и поставени на разстояние 30-50 м, е в лошо състояние, с изпочупени колове и липсващи табели. Във високите части на планините се използва и азимутна маркировка за допълнителна ориентация при намалена видимост, но нейното поддържане също е критично.
Георги Ботев посочи и конкретни рискови зони в Рила планина:
„Най-опасните са ни районът над Рилски манастир – Дългият рид и района на връх Равнец над Карталска поляна, където липсва маркировка между горна лифтова станция Е4, което е много посещаван маршрут и много важен. През зимата стълбовата маркировка е доста зле, вече падна сняг. Коловете са изпочупени, липсват табели, доста трудно става ориентирането и препоръчваме на туристите, които се движат през зимата да бъдат много внимателни, добре оборудвани. Желателно е да си наемат планински водачи, които освен, че ще помогнат в ориентацията им, ще им разкажат доста за върховете, за района, доста интересна информация.“
— Георги Ботев, парамедик и планински спасител
Съвети на ПСС за безопасен зимен преход
С оглед на влошаващото се време и скъсяването на деня, ПСС дава основни съвети за всички, които планират преход през зимата.
„Да се информира се за маршрута, който желае да мине. Желателно е да се тръгва по-рано през зимата, за да има повече време, ако се случват някакви непредвидени обстоятелства, разваляне на времето или ако придвижването е затруднено поради снежни условия или заледени пътеки. Колкото се може по-рано да се тръгва, екипировката трябва да бъде зимна, да се използват добри навигационни уреди, които имат задължително резервни батерии. Често се използват обикновените телефони, но в планината, когато губят обхват, батерията им се разходва доста по-бързо и в един момент се оказва, че човекът освен, че няма навигация, няма и възможност да се обади, за да съобщи, че има проблем. Така че винаги трябва да имаме резервна батерия или резервен телефон, който да служи само за комуникация.“
— Георги Ботев, парамедик и планински спасител
Планинските спасители съветват през зимата да се тръгва рано, да се ползва специализирана екипировка и навигационни уреди със задължителни резервни батерии. Изключително важно е туристите да имат осветителни тела, тъй като стъмването настъпва по-рано, което може да доведе до бедствено положение при загуба на ориентация.
