Критерият уседналост: Трябва ли българите зад граница да решават съдбата на страната?

Дискусията за гласуването на българите в чужбина често страда от повърхностни анализи, които поставят знака на равенство между притежанието на паспорт и правото на глас. Докато граждански активисти защитават правото на всеки българин по света да участва в изборния процес, реалността е далеч по-сложна и многопластова. Проблемът не е само административен, а дълбоко политически и принципен.

Аз отдавна пледирам за въвеждане на критерий уседналост за да имат право българите зад граница да гласуват. В дебатите по темата се ползва терминът външен електорат. Този електорат не е еднороден нито по отношенията си с държавата, нито по срокове на пребиваване, нито по произход на българското гражданство.

Особено критична е ситуацията в Турция, където вотът често е под влиянието на местни администрации и изселнически организации. Там се генерира електорат от млади хора, които никога не са живели в България и не владеят езика, но притежават гражданство по право. Те произвеждат власт, без да носят последствията от своя избор, което поставя под въпрос справедливостта на системата. В този контекст, интересен е примерът как гърците правят избори, въвеждайки специфични изисквания за връзка с родината.

Развитията от началото на 2026 година внасят допълнително напрежение в дебата. На 29 януари 2026 г. бе разгледано предложение за драстично намаляване на избирателните секции извън ЕС до едва 20 броя, което би засегнало сериозно диаспората ни в Турция, Великобритания и САЩ. Паралелно с това се обсъждат спешни промени в Избирателния кодекс, включващи премахване на машинния вот и преминаване към хартиено гласуване със сканиращи устройства. Тези реформи се случват само месеци преди очакваните предсрочни избори през пролетта, което предизвиква остри критики от експертната общност.

Проблемът се задълбочава и от факта, че правото на глас в чужбина не е обвързано със статута на данъкоплатец в България. Това създава парадокс, при който хора, трайно уседнали зад граница, определят икономическата и социална политика за тези, които остават тук. Рискът от отчуждаване на избирателите е реален, когато правилата се променят конюнктурно и без дългосрочна визия.

Един сериозен подход би изисквал въвеждането на активна регистрация и възможност за повторно влизане в избирателните списъци едва след завръщане в страната. Трябва да се прави разлика между сезонните работници или студентите, чийто интерес към България е пряк, и онези, които от десетилетия не са стъпвали на родна земя.