Кристалина Георгиева: Конфликтът в Близкия изток причини сериозни проблеми по целия свят

Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), направи важно изявление относно глобалната икономика. Тя предупреди, че конфликтът в Близкия изток вече причинява сериозни проблеми по целия свят. Георгиева представи ключовите приоритети преди Пролетните срещи на Фонда и Световната банка. Форумът започва на 13 април във Вашингтон.

Мерките за отговор от страна на държавите трябва да бъдат изключително прецизни. Те трябва да са целенасочени, временни и вземани с голяма отговорност. В момента светът разполага с твърде ограничени фискални ресурси. Публичният дълг в момента е значително по-висок спрямо нивата отпреди две десетилетия. Това се наблюдава в повечето страни от Г-20. Причината е пренебрегването на фискалната консолидация в по-благоприятни периоди.

Сега държавите трябва да възстановят своето фискално пространство след този мащабен шок. Георгиева призова за отговорно използване на ресурсите. Тя предупреди, че войната в Близкия изток ще предизвика по-голяма инфлация и по-бавен растеж. Тези негативни тенденции ще се усетят по-силно от очакваното преди началото на конфликта.

„Засега има смисъл да изчакаме и да наблюдаваме, като централните банки подчертават ангажимента си към ценовата стабилност, но в останалото се въздържат от действия, макар и в готовност да се намесят, ако доверието бъде поставено под съмнение. Фискалните власти трябва да предоставят целенасочена и временна подкрепа на уязвимите групи, в съответствие със своите средносрочни фискални рамки“

Централните банки трябва да следят ситуацията внимателно. Те ще трябва да се намесят решително с повишаване на лихвите при риск от инфлационна спирала. Ръководителката на МВФ призова страните да избягват едностранни действия. Тези мерки включват контрол върху износа и ценови контрол. Подобни стъпки могат допълнително да влошат глобалната икономическа обстановка.

Напрежението в региона ескалира рязко след военната операция на 28 февруари. Тогава САЩ и Израел нанесоха масирани въздушни удари срещу обекти в Иран. При тези атаки беше убит върховният лидер аятолах Али Хаменей. САЩ и Иран постигнаха споразумение за двуседмично примирие точно преди изтичане на ултиматума на Доналд Тръмп. Той настояваше за незабавно отваряне на Ормузкия проток. Въпреки това Израел засили своите удари в Ливан часове след обявяването на примирието.

Десетки хора загинаха при новите израелски операции в Ливан. Израелските отбранителни сили съобщиха за ликвидирането на племенника на лидера на Хизбула Наим Касем. В същото време Министерството на отбраната на Катар съобщи за свалени ирански самолети. Конфликтът включва и ракетни удари срещу американската база на Пети флот в Бахрейн. Иран продължава да заплашва с пълно блокиране на петролните доставки от региона.

МВФ очаква търсенето на подкрепа за платежния баланс да достигне до 50 милиарда долара. Тази сума може да се ограничи до 20 милиарда, ако примирието се запази. Фондът разполага с нужните ресурси за подкрепа на страните членки. На 14 април МВФ ще изложи няколко сценария за развитие на ситуацията. Дори най-оптимистичният от тях включва понижаване на очаквания икономически растеж. Това се дължи на нанесените щети по инфраструктурата и нарушенията в доставките. Трайните последици включват и сериозна загуба на доверие в международните пазари.