Кристалина Георгиева: ЕС губи икономическа инерция и се нуждае от дълбоки реформи
Кристалина Георгиева предупреди, че ЕС губи икономическа тежест спрямо САЩ и Китай. Тя призова за премахване на регулаторните бариери и създаване на единна правна рамка за бизнеса.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева Снимка: Снимка: Екс/ @KGeorgieva
Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева отправи сериозно предупреждение за бъдещето на европейската икономика. По време на форум в Брюксел тя призова за спешни действия за „реенергизиране на Европа“. Според нея икономическата конвергенция в Съюза се забавя, а конкурентоспособността на континента отслабва спрямо глобалните лидери.
Георгиева посочи, че докато през 2010 г. БВП на ЕС е бил сравним с този на САЩ, днес разликата е драстична. Това изоставане се дължи основно на ниската производителност и фрагментирания пазар. Фирмите, създадени в Европа през последното половин столетие, имат значително по-ниска пазарна капитализация от американските си конкуренти, което принуждава иноваторите да търсят реализация извън границите на Съюза.
„Аргументите за съвместни, решителни действия са недвусмислени“
Един от основните проблеми е свръхрегулацията. Препятствията пред вътрешната търговия в ЕС са до три пъти по-високи от тези между щатите в САЩ. Георгиева предложи въвеждането на „28-и режим“ – единна правна рамка за компаниите, която да улесни растежа им в целия блок. Тя настоя това да се случи чрез регламент, за да се избегне по-нататъшна фрагментация. Въпреки тези предизвикателства, Кристалина Георгиева вярва, че Европа не е обречена и притежава необходимия потенциал за възстановяване.
Външните рискове също натежават върху икономическите перспективи. Руската инвазия в Украйна и напрежението в трансатлантическите отношения създават несигурност. МВФ изчислява, че евентуален търговски срив със САЩ би струвал на ЕС около 0,3% от БВП. В енергийния сектор Европа плаща двойно по-високи цени от САЩ, което налага спешно изграждане на междусистемни връзки и премахване на националните субсидии.
Нови анализи на МВФ показват, че светът вече е многополярен, което изисква от Фонда да обръща повече внимание на нововъзникващите региони. Георгиева отбеляза, че седем страни от ЕС влизат в топ 10 на най-добрите икономики за 2025 г., което доказва, че песимизмът е неуместен, стига да се предприемат правилни реформи. Тя коментира и геополитическото напрежение около Гренландия, като предупреди Европа да не реагира с крайни мерки, а да запази стратегическо спокойствие.
За постигане на успех, Георгиева предлага три стъпки: превръщане на единния пазар в абсолютен политически приоритет, поставяне на крайни срокове за завършването му и трансформация на имиджа на ЕС от „регулаторна суперсила“ в гъвкав икономически субект. Ако бариерите в Съюза бъдат сведени до американските нива, производителността може да нарасне с до 20%.
„Коя ще бъде следващата голяма глобална европейска история на успеха, сравнима с Airbus?“
