Криенето на публични данни: Голямата измама, която превръща знанието в частна стока
Практиката на криене на данни, събирани с публични средства, е масова измама, която превръща общественото знание в частна стока. Въпреки съществуването на Портал за отворени данни, достъпът често остава ограничен, което вреди на науката и конкурентоспособността. Положителни примери като София, която отвори данните си за градския транспорт, показват как достъпът до информация води до по-добри решения без нужда от допълнително бюджетно финансиране.
КАДЪР: map.bpilot253.com
Практиката на криене на данни, събирани с публични средства, е масова и представлява една от големите измами, за които рядко се говори. Данните, финансирани от данъкоплатците, трябва задължително да бъдат отворени и публикувани в машинно четим формат. Това е жизненоважно изискване за развитието на науката, ефективното управление, прозрачността и конкурентоспособността на страната.
Законът изисква публичност, но действителността често е абсурдна: данъкоплатецът плаща за събирането на информацията, а след това тези данни се крият и препродават многократно. Тази дейност се извършва от научни институти, университети, консултантски фирми и често дори от държавни агенции. Резултатът е, че публичното знание се превръща в частна стока, което нанася щети на науката, управлението и икономиката.
В държава с мизерно финансиране на науката подобно поведение представлява втора верига на зависимост и неефективност, демонстрирайки пълен провал в управлението на публичните ресурси.
Нормативна рамка и практически ограничения
В България съществува Портал за отворени данни – централна информационна система, създадена да публикува и управлява информация от обществения сектор в отворен, машинночетим формат. Това е изискване, което следва и европейската директива. Достъпът до обществена информация, съхранявана от институции като НАП, се осъществява по определен ред – чрез устно запитване или писмено заявление.
Въпреки наличието на портали и нормативна рамка, на практика достъпът до много данни остава ограничен. Публикуваната информация често не е пълна, актуална или в удобен за повторна употреба формат. Държавните институции често оправдават ограниченията, позовавайки се на защита на личните данни, сигурността и търговските тайни. Този баланс между прозрачност и защита на правата на гражданите създава компромиси.
Положителният ефект от отварянето на информацията
Има и положителни примери. Когато институциите отворят данните си, веднага виждаме реалността. Става видим енергийният микс, презастрояването, замърсяването, сечта, изчезването на местообитанията, климатичните промени и биологичните трансформации. Това намалява доверието във врачки и медийни превъплъщения, дори и с професорски титли.
Неотдавна София пусна отворени данни за градския транспорт. Веднага се появиха карти и анализи – без бюджет, без поръчка, без грант, единствено чрез достъп до данни. Този пример показва огромния потенциал.
Отворените данни за транспорта водят до по-добро обслужване, по-качествен транспорт, по-чист въздух, спестяване на пари и време, по-добра транспортна политика и по-интелигентни решения за града. Всичко това се постига, без да се харчи нито стотинка от бюджета на София. Това е само един от многото възможни примери. Затова битката за отваряне на публичната информация е кауза, която си струва да се води докрай.
