Краят на новите коли на газ: Строгите екорегулации на ЕС зачеркват LPG до 5 години
Европейските екологични регулации ще сложат край на продажбата на нови LPG автомобили до 2030 г. Докато България остава лидер с 15% дял на газовите коли, производители като Dacia вече планират преход към хибриди.
Кросоувърът Dacia Duster вече се предлага фабрично нов и с газова уредба. Снимки: производителите Италианската марка DR Motors, която предлага преработени китайски машини, също разчита на LPG технологията. Всеки шести-седми автомобил в България е с газова уредба.
Технологията на автомобилите с втечнен нефтен газ (LPG) преживява своя последен разцвет в Европа и България. Въпреки текущата популярност, новите коли с фабрични газови уредби вероятно ще изчезнат от пазара до 2030 година. Основната причина са все по-строгите екологични наредби на Европейския съюз, които правят производството им икономически неизгодно.
През последното десетилетие пропан-бутанът се утвърди като достъпна алтернатива на традиционните горива. Докато метановите (CNG) автомобили практически вече липсват в ценовите листи, LPG остава важен актив за определени марки. Renault Group доминира пазара с 89% дял, като основен двигател е румънската марка Dacia. Моделът Dacia Sandero дори се превърна в най-продавания автомобил в Европа през 2025 г., като над половината от продажбите му са именно във версия на газ.
Производителите използват LPG технологията, за да намалят средните емисии на CO2 от своите автопаркове и да избегнат тежки глоби от ЕС. Газовите системи позволяват намаление на емисиите с 10 до 20 г/км, особено при съчетание с мека хибридна технология. Автомобилният пазар в България остава силно зависим от тези решения поради търсенето на ниски експлоатационни разходи.
Това е ключова алтернатива, ако искате да намалите емисиите си с много достъпно решение. Това обаче няма да е предложение, което ще работи и след 2030 г. Намираме се в преходен период и пропан-бутанът несъмнено е едно от правилните решения.
Думите на Франк Марот, директор продажби на Dacia, потвърждават, че хоризонтът на технологията е ограничен. Промените в законодателството на ЕС за 2030 г. ще направят поддържането на LPG двигатели твърде скъпо за индустрията. Ситуацията се усложнява от въвеждането на новите екологични стандарти Euro 6e от 2026 г. и Euro 7 от ноември същата година. Тези регулации вече ще обхващат не само изгорелите газове, но и емисиите от износване на гуми и спирачки, което изисква мащабни инвестиции в нови филтриращи системи.
В България ситуацията е специфична. Страната ни е сред лидерите по разпространение на газови уредби, като всеки седми автомобил по пътищата работи на пропан-бутан. Това са около 500 хиляди превозни средства или 15% от целия автопарк, което е пет пъти над средното ниво за ЕС. За сравнение, в Германия новите регистрации на LPG коли са пренебрежимо малко – едва 932 бройки през октомври 2025 г., докато покупките на електромобили надхвърлят 52 400 за същия период.
Освен екологичните норми, от 2026 г. ЕС въвежда и задължителни разширени системи за безопасност ADAS за всички нови автомобили. Тези допълнителни разходи, съчетани с технологичния преход, карат производителите да насочват ресурсите си директно към хибриди и електромобили. Въпреки че цените на природния газ в Европа показват спад, фокусът на Брюксел остава върху пълната декарбонизация.
Въпреки че новите коли на газ са под обсада, България ще остане крепост на LPG технологията още дълго време чрез пазара на употребявани автомобили. Развитата мрежа от сервизи и ниската цена на километър гарантират, че българският шофьор няма да се откаже лесно от бутилката в багажника, дори когато тя изчезне от шоурумите на дилърите.
