Краят на една епоха: Българският лев става история след 145 години

Българският лев е на прага да се превърне в история. След 145 години съществуване, националната валута отстъпва място. Време е да си припомним пътя ѝ – от зараждането до последните дни.

Началото е поставено на 4 юни 1880 година. Тогава Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети. Така левът официално влиза в употреба.

Името „лев“ е предложено от депутата Йосиф Ковачев. Професор Даниел Вачков от Института по история на БАН обяснява произхода. Още през Възраждането общини в Средногорието са секли монети, наричани левове. Това е свързано с традиционния български герб – лъва.

Очевидно, тъй като вече българите са знаели, че техният традиционен герб е свързан с лъва, вероятно стигат до идеята за това валутата да се нарича лев.

В първите години левът не се ползва с авторитет. Наред с него се използват рубли, лири и франкове. Първите банкноти се появяват през 1885 година. Недоверието към тях е огромно сред населението.

На първо време те се избягват, предпочита се, ако може златни монети да се събират и най-вече са използввали в оборот сребърните, които са с по-малък номинал, а златото са го слагали в гърнета.

Възходът на лева започва в началото на XX век. Тогава българската валута се изравнява с френския франк. След войните обаче левът губи своето златно покритие. Стабилизация настъпва постепенно до началото на 40-те години.

От този период е известна банкнота от 500 лева с цар Борис III. На гърба ѝ е изобразен портрет на Евдокия Ковачева. Тя е облечена в народна носия и е известна като „момата“.

След Втората световна война левът преживява нова девалвация. Започва масово печатане на пари. През 1947 година е извършена първата парична реформа по време на социализма. Целта е да се изчисти голямото количество пари, пуснати по време на войната.

И това става с цената на всички пари, които има населението. Първо се обявява, че парите ще се сменят на каса само три дни, три дни. Ако изпуснете, край… Право да смените пари имате само до 5000 лева, което сега е към 5 долара.

Много хора не успяват да обменянят парите си и ги губят. В Държавния архив се пазят големи количества необменени банкноти от 1000 лева. Те са дарени десетилетия по-късно. През 1952 година следва нова парична реформа.

Този път смяната става чрез така наречената деноминация, тоест намалят се цифрите, нулите…Значи 100 лева стават на 4.

През 1961 година се извършва поредна деноминация, този път в съотношение 10 към 1. Банкнотите от този период са разпознаваеми и днес. Еднолевката е с паметника „Шипка“, а Георги Димитров краси купюрите от пет, десет и двадесет лева. Двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова също е емблематична. Нейна снимка от гроздобер в Сухиндол печели първа награда на изложба в ГДР. Историята на парите е богата и може да бъде открита на много места.

Когато излезе двулевовата банкнота през 1962-ра, аз бях много изненадана, че именно съм отпечатана аз на тая банкнота.

След 1989 година левът преминава през тежки изпитания. Настъпва хиперинфлация, появяват се купюри от 5, 10 и 50 хиляди лева. Впоследствие е въведен валутен борд, левът е вързан към германската марка. През 1999 година са изтрити три нули.

Тогава 1000 лева станаха един лев. Върнаха се стотинките, защото стотинките изчезнаха в един момент. Когато 1000 лева беше една марка, стотинки нямаше.

През 2004 година българският лев е вързан към еврото. През 145-годишната си история на банкнотите са изобразени над 20 известни мъже. Сред тях са владетели, партийни вождове, възрожденци и творци. Образът на Левски е най-популярен. Жените обаче са значително по-малко. Сред тях са жътварката от 1917 г., „момата“ от 1942 г., Кина Гърбова от 1962 г. и Десислава от Боянската църква от 1991 г.

Предстои България да приеме еврото. Преходът към еврото ще отбележи нова глава в паричната история на страната.