Кръщение с огън: Масовите самозапалвания на староверците – протест, по-стар от Ян Палах
Масовите самозапалвания на руските староверци през XVII век, които приемат реформите на патриарх Никон като дяволски знак, са най-голямата религиозна драма с огън в историята, случила се столетия преди протеста на Ян Палах. Общините на староверците и днес живеят откъснати от света, извън ритъма на модерните технологии и глобалните кризи.
Самозапалването като крайна форма на протест има дълбоки корени в историята. През последните две столетия този акт е свързван както с религиозни ритуали в държави като Индия, така и с бунтове срещу тиранични диктатури в Иран или Тибет. Свързват го и с протести срещу рецесията в Западна Европа и САЩ.
Преди около три века от чешкия студент Ян Палах да се залее с бензин и да загине през 1968 г., протестирайки срещу смазването на Пражката пролет, в Русия се случват най-масовите самоубийства с огън. Палах се превръща в символ на съпротивата срещу съветската окупация на Чехословакия, която предизвиква широки антисъветски настроения. Въпреки това, най-голямата огнена драма, свързана с религиозен бунт, се разиграва между руските староверци.
Най-масовите самоубийства с огън са тези на староверците в Русия. Жертвите се изчисляват в хиляди души. През март 1666 г. загиват 17 души в област Вологда. По-късно, през 1672 г., 2000 души се самозапалват в Нижни Новгород. Още 2000 души умират там през 1765 г., а през 1678 г. 2700 души загиват в Палеостров.
Тази огнена драма започва в средата на XVII век. Патриарх Никон предприема религиозна реформа с цел да укрепи разклатения си авторитет. Той кани католически учени, за да поправят грешките в руските богослужебни книги. Въвеждат се нови правила, които днес изглеждат козметични – променя се правописът на името Исус върху иконите и се сменя знакът на кръста при литургиите. Преди това се прави с два пръста, а след реформата – с три пръста.
Голямата грешка на Никон е, че не уцелва правилния момент. Годината е 1666-а. Заради трите шестици руските християни намират промените за дяволски. Великият московски синод реагира остро, като анатемосва староверците, облага ги с двойни данъци и им забранява да се събират. Староверците са убедени, че Никон ги тласка към края на света.
Религиозният фанатизъм се засилва от поредица аномалии. Дванадесет години преди това опустошителна чумна епидемия убива 800 хиляди руснаци. Също по това време се случват слънчево затъмнение и прелитане на комета. Ужасени от необяснимите аномалии, староверците стартират масовите самозапалвания. Те са убедени, че краят на всички наближава.
За да се подготвят за своето „кръщение с огън“, те строят големи дървени къщи, които пълнят със сено, фитили от свещи и бурета с барут. Когато военните тръгват срещу тях, стотици се натъпкват вътре и драсват клечката, за да извършат масово самоубийство. Това е тяхното „кръщение с огън“.
Реформите не спират и след като Петър Велики става цар, а по-късно и император на Русия. Суровият владетел принуждава руснаците да обръснат брадите си, за да заприличат на европейците. Оцелелите консервативни християни не могат да преглътнат и тази промяна и напускат родината. Те се преселват в Азия и Европа, като някои пристигат и в България.
Днес част от тези общности, по-известни като старобрядци, живеят в долините между Монголия, Казахстан и Русия. Те живеят откъснати от света и в хармония с природата, освободени от оковите на часовниците и времето. Подобно на амишите или племето пираха, те са общности, за които стресът е непознат и които дори не са чули за финансовата криза от 2008 г. или за ковид пандемията от 2020 г.
