Край на водната криза: Язовирите за питейна вода са пълни на 74% след обилните дъждове

Обилните валежи през последната седмица коренно промениха водната картина в България. Страната премина от критичен летен режим към преливащи водоеми. Тези дъждове донесоха сериозно успокоение за населението. Прогнозите сочат, че през лятото на 2026 г. няма да има недостиг на питейна вода.

Данни на Министерството на околната среда и водите показват значително подобрение. Към 13 февруари 2026 г. язовирите за питейно водоснабдяване са запълнени на 74% от общия им обем. Това е с 10% повече спрямо същия период на предходната година. Полезният обем на тези съоръжения достига 70%. За сравнение, през 2025 г. тези стойности бяха съответно 63% и 57%.

Регионалното министерство потвърждава положителната тенденция чрез справка за населението на режим. В момента едва 25 хиляди души се сблъскват с пресъхнали чешми. Ситуацията е коренно различна от миналото лято. Тогава близо половин милион българи страдаха от липса на вода. Най-засегнати сега остават жителите в района на Велико Търново. Там 9931 души, черпещи вода от язовир „Йовковци“, са на режим. В Търговищко броят им е 7161, а в Перник – 5363 души.

Земеделските производители също могат да бъдат спокойни за напоителния сезон. Язовирите за напояване са пълни на 50% от общия си обем. Съоръженията, предназначени за енергетиката, достигат 85% запълненост. Язовирите в областите Благоевград и Кюстендил разполагат с необходимите свободни обеми, което гарантира безопасността при нови валежи.

Големият приток обаче създаде и известни затруднения в определени райони. Каскада „Арда“ отчете значително повишаване на водните нива. Системата включва ключовите язовири „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. Обилните дъждове доведоха до наводняване на пътища и образуване на свлачища. Областният управител на Кърджали Никола Чанев коментира ситуацията пред медиите.

В шестте села около моста към Китница достъпът е временно прекъснат, но при спиране на валежите се очаква водата да се оттече и преминаването да бъде възстановено.

Никола Чанев увери, че към момента няма бедстващи хора. Властите извършват контролирано изпускане на двата големи язовира в региона. На язовир „Кърджали“ са отворени две от четирите клапи. При „Студен кладенец“ се използват пет от общо девет клапи.

Ежедневният бюлетин на екоминистерството отчита преливането на пет язовира към 16 февруари 2026 г. Язовир „Панчарево“ прелива с 19 кубични метра в секунда. Притокът там е почти идентичен с разхода и прелялото количество. Язовир „Пчелина“ е достигнал 100,18% от общия си обем. Прелялото количество там е 13,762 кубични метра в секунда. Язовир „Ивайловград“ прелива с цели 156,955 кубични метра в секунда.

В Перник язовир „Студена“ се изпуска контролирано с 0,793 м3/сек. Притокът във водоема е 1,437 кубични метра в секунда. Тези действия предотвратяват неконтролируемо преливане и гарантират сигурността на стената.

Графикът за ползване на вода през февруари предвижда стабилни доставки за големите градове. Сливен ще разполага с 1,2 млн. кубични метра от язовир „Асеновец“. Бургас получава 1 млн. кубика от „Ясна поляна“. Това е увеличение спрямо миналогодишните 800 хиляди кубика.

Язовир „Камчия“ остава основен източник за Варна и Бургас. Общият му обем е 233,5 млн. кубика, като налични са над 75 млн. кубика. За питейни нужди са отпуснати 5,685 млн. кубика. От тях 2 млн. отиват за Варна, а 3,5 млн. – за Бургас.

Шумен и Търговище разчитат на язовир „Тича“. Там нивата остават стабилни без резки промени. Шумен ползва 2,2 млн. кубика, а Търговище – 800 хиляди. Столицата София също не е застрашена от ограничения. Отпуснатите количества от язовир „Искър“ са 11,100 млн. кубика. Данните показват, че язовир „Бели Искър“ е запълнен на 69,4%.

В Северозападна България ситуацията също е благоприятна. Язовир „Среченска бара“ е на 98,06% запълненост. Това осигурява 1,2 млн. кубика за Враца и 900 хиляди за Монтана. Тези количества са по-високи от миналогодишните нива.

В Дупница язовир „Дяково“ запазва нивата си от 415 хиляди кубика. Габрово ще ползва 650 хиляди кубика от язовир „Христо Смирненски“. Тези данни потвърждават, че водните ресурси на страната са в много по-добро състояние спрямо предходната година.