Край на изборната война: Как партиите да върнат доверието в България?

България е изправена пред дълбока криза на доверие в изборите, която я нарежда сред държавите с най-ниски нива в света. Тази „война“ между машинния и хартиения вот е започната от политическите партии. Само те могат да я спрат.

Дългогодишният опит показва, че честността на изборите е пряко свързана с общественото възприятие. Дори най-прецизният вот не може да осигури стабилност, ако гражданите смятат изборния процес за опорочен. В годините на радикализация в САЩ изследвания доказват, че общественото мнение за честността на изборите се формира от позицията на подкрепяната партия или лидер.

Преди около година глобалната мрежа „Галъп“ публикува проучване. То показва, че доверието в изборите у нас е спаднало от 36% на 10% за 15 години. Това поставя България след държави, които доскоро гласуваха с камъчета. Дори държави с въоръжени партийни крила имат по-високо доверие.

От 2014 г. България непрекъснато променя изборните правила. Всяка промяна влошава процеса. Изборните правила се превърнаха в инструмент за предизборна мобилизация. Партиите използват страхове от „купен вот“ и разпространяват видеоклипове с нарушения. Така всяка процедура се превръща в повод за истерия. Десет мита за машинното гласуване често се използват за подобни кампании.

Избирателите са разделени на „племена“, воюващи в социалните мрежи. Едни подкрепят хартията, други машините. Изследванията обаче показват друго: никой не иска да участва в „уговорен мач“. Ниското доверие и високата избирателна активност рядко съществуват заедно. Политическите партии режат клона, на който седят.

Войната между хартията и машината трябва да спре. Тя е започната от партиите и само те могат да я прекратят. Тази война доведе до спорни промени: въвеждане и премахване на машини за една нощ. Тя включва и видеонаблюдение, което противоречи на добрите практики. Сезирането на Конституционния съд за частично повторно броене и появата на партия „Величие“ са други последствия. Тази война разяжда изборния процес и най-вече доверието в него. Демокрация без вяра в честността на изборите не е добра.

За партиите консенсусът не е лукс, а условие за оцеляване. Те трябва да постигнат съгласие по метода на гласуване. Доверието между тях е ниско, но точно затова консенсусът е задължителен. Едностранното налагане на правила вече доказа своята вреда. Изборните правила трябва да са приемливи за всички – управление, опозиция и общество. В Германия и Испания изборните системи са резултат от широк консенсус. Американският електорален колеж също е компромис между щатите. Подобен консенсус е необходим и в България. Дебатът за честността на изборите изисква спешно решение.

Консенсусът не е невъзможен. Той не би трябвало да е труден, тъй като не засяга избирателната система. Партиите могат да се споразумеят за метода на гласуване и съпътстващите елементи. Предлаганата технология – хартиена бюлетина с машинно отчитане – е едно възможно решение. Към това трябва да се добавят детайли, които да гарантират коректна работа на машините. Светът предлага множество модели за такива проверки.

Необходими са политически усилия. Технологията сама по себе си не създава доверие. Нужно е разбиране, че това е един от последните шансове за съгласие. Прилагането на технологии изисква време и експертиза. Готовността за прекратяване на войната и работа с избирателите за връщане на доверието е отговорност. Това е проява на политическа мъдрост.

Президентът Румен Радев обяви оставка на 19 януари 2026 г., която ще внесе в Конституционния съд на 20 януари. Той обвини политическата класа в предаване на надеждите на българите. Радев отказа да подкрепи референдум за изборния процес. Според световни агенции като Ройтерс, АФП и Синхуа, оставката е заявка за участие в парламентарните избори. Очаква се той да създаде собствена партия и да се бори срещу корупцията. Илияна Йотова временно ще поеме президентския пост до януари 2027 г. Президентските избори са насрочени за есента на 2026 г., тъй като Радев не може да се кандидатира за трети мандат. Радев подчерта ниското доверие в изборите и отказа на Народното събрание да проведе референдум за единната избирателна система. Той акцентира върху нуждата от нов обществен договор, тъй като две трети от българите не гласуват. Това е първият случай на предсрочна президентска оставка след края на комунизма.