Край на Дивия запад в океана: От 17 януари 2026 г. 2/3 от световните води под защита

Настъпва исторически момент за Световния океан. От 17 януари 2026 година, след над две десетилетия на интензивни преговори, в сила влиза Договорът за открито море. Този документ, известен още като Споразумението за биологично разнообразие извън националната юрисдикция (BBNJ), ще сложи край на дългогодишната анархия в международните води. Той ще осигури правна рамка за опазване на живота и чистотата в почти две трети от световния океан.

Доскоро огромни площи от океана, на 370 км от най-близкия бряг, бяха нерегулирана територия. Там липсваха закони, права и правила. Тази „свобода“ обаче приключва с ратифицирането на договора. Новата правна рамка цели устойчиво използване на ресурсите и предотвратяване на свръхулова. Тя ще осигури и равен достъп до генетичните материали на морските организми.

Договорът за открито море беше приет от ООН през юни 2023 г. с консенсус. Това ознаменува края на спорове, продължили от 2004 г. насам. Основните точки на разделение бяха справедливото споделяне на морските генетични ресурси и създаването на защитени зони. Въпреки разногласията, страните постигнаха съгласие за всеобхватна правна рамка. Повече за постигнатото съгласие можете да прочетете тук.

За да влезе в сила, договорът трябваше да бъде ратифициран от поне 60 държави. Този процес обикновено отнема години. Тази година обаче, на конференцията на ООН за океана в Ница през май, десетки държави ратифицираха договора. Към тях се присъедини и Европейският съюз, което прави България страна по споразумението. Мароко осигури решаващата 60-та ратификация през септември. Това отвори пътя за влизането в сила на договора на 17 януари 2026 г.

„Това е изключително важно за опазването на океаните. To e доказателство, че все още има надежда в международните отношения. Вижда се, че страните могат да се обединят и да постигнат големи неща, дори в тези времена, когато по света цари толкова много раздор”, заяви представителят на американския клон на неправителствената екологична организация “Грийнпийс” Арло Хемфил.

Океанът е ключов за природния баланс на Земята. Той влияе върху климата и метеорологичните цикли. В неговите води съществува богато биоразнообразие от екосистеми. Договорът има четири основни компонента. Първо, той определя стандарти за оценка на въздействието върху околната среда. Второ, установява правила за проучване и експлоатация на морски генетични ресурси. Тези ресурси, използвани в медицината и козметиката, се разглеждат като общо наследство на човечеството. Информацията от тях ще се споделя между развити и развиващи се страни.

Трето, договорът създава система за разработване на морски защитени зони (МЗЗ) в открито море. Това е дългогодишна цел на природозащитниците. МЗЗ имат за цел да опазват важни екологични региони. Те помагат за спасяването на застрашени видове. В момента по-малко от 1.5% от открито море е защитено. Договорът прави постижима инициативата 30/30 – защита на 30% от сушата и моретата до 2030 г. Експерти предполагат, че първите МЗЗ може да бъдат създадени в края на 2028 или 2029 г.

Четвъртият компонент е оценката на въздействието върху околната среда. Тя изследва как дадена дейност в международни води може да повлияе на океаните. Ако дейността носи голям риск, страните трябва да оценят риска преди да дадат съгласие. Това гарантира предприемането на превантивни стъпки.

Нови развития и перспективи

На 1 декември 2025 г. в Ню Йорк се проведе извънредна среща на ООН. Държавите обсъдиха подготовката за прилагането на Договора за открито море. Европейската комисия обяви планове за създаване на специален фонд. Той ще подпомага развиващите се страни в изпълнението на задълженията по новия договор. Това включва мониторинг и опазване на морските генетични ресурси.

Договорът за открито море е резултат от над 20 години преговори. Той е първото глобално споразумение, уреждащо правата и задълженията в международните води. Той е ключов за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие. Особено важна е цел 14 – „Живот под вода“. Влизането в сила на договора ще даде възможност за създаване на първите морски защитени зони. Това е важна стъпка за опазване на редки и застрашени видове.

Някои развиващи се държави изразяват загриженост. Те настояват за по-голяма прозрачност и подкрепа относно равнопоставения достъп до морски генетични ресурси. Републикански представители в САЩ също изразиха резерви. Те смятат, че договорът може да ограничи свободата на търговия и експлоатация на ресурси. Според тях това може да навреди на икономическите интереси на САЩ.

„Океанът ни храни, охлажда ни и ни свързва със света. Новият Договор за открито море означава, че нашите усилия да направим световния океан по-здрав няма да се ограничават до индивидуалните териториални води”, каза тогава шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Вижте също: Кадрови промени в правителството на Северна Македония: Мицкоски сменя министри