Косово предлага помощ на Великобритания срещу миграцията в замяна на гаранции за сигурност
Косово е първата страна от Западните Балкани, която публично заяви готовност да обсъди изграждането на центрове за завръщане на мигранти, отхвърлени от Великобритания. Косовският премиер Албин Курти обвърза съдействието с британска подкрепа за укрепване на сигурността на страната срещу заплахи от Сърбия и Русия. Други балкански държави като Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина категорично отхвърлиха подобни предложения.
Косово
Косово стана първата страна в Западните Балкани, която публично потвърди, че обмисля възможността за изграждане на центрове за завръщане на търсещи убежище лица, отхвърлени от Великобритания. Предложението идва с конкретно условие: Косово желае да помогне на Лондон в борбата с нелегалната миграция, но в замяна търси подкрепа за укрепване на собствената си сигурност срещу потенциални заплахи от Сърбия и Русия.
Косовският премиер Албин Курти изложи позицията си преди Срещата на върха на Западните Балкани в рамките на инициативата Берлински процес, която се очаква да се проведе в Лондон. Курти заяви пред британския вестник „Таймс“, че вижда сътрудничеството като приятелско и политическо задължение, въпреки че капацитетите на страната са ограничени.
„Искаме да помогнем на Великобритания. Виждаме това като приятелско и политическо задължение. Въпреки че капацитетите ни са ограничени, сме готови да допринесем“
— Албин Курти, Косовски премиер
Великобритания вече започна официални разговори с Прищина за създаването на тези „центрове за завръщане“ (‘return hubs’). Косово е сред деветте потенциални държави, които британското правителство разглежда за осъществяването на този план. Лондон търси партньор в региона като част от усилията си за възпиране на нелегалните преминавания през Ламанша, където тази година са регистрирани 37 хиляди мигранти – ръст от 30 процента в сравнение с миналата година.
Реакциите на Балканите
За разлика от позицията на Прищина, други балкански държави категорично отхвърлиха британското предложение. Три страни – Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина, отказаха да изградят такива центрове. Албанският премиер Еди Рама заяви, че подобно споразумение „никога в Албания“ не би било прието. Черногорският му колега Милойко Спаич подчерта, че Черна гора не е част от маршрутите за контрабанда на мигранти на Балканите.
Британската стратегия в региона
Офертата от Косово идва на фона на засилените дипломатически усилия на Великобритания в региона. Външният министър на Великобритания Дейвид Лами посети Косово и Сърбия, за да засили сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност и нелегалната миграция. По време на посещението си, Великобритания подписа споразумение със Сърбия за обмен на информация и противодействие на престъпните мрежи. Освен това, Лондон използва технологична помощ в Косово за предотвратяване на нелегални преминавания и за разбиване на модела на престъпните мрежи, които контролират миграционните маршрути през Западните Балкани.
Вътрешнополитически, Великобритания затяга условията за получаване на право на постоянно пребиваване, като част от по-широка миграционна политика. Критици обаче посочват, че центровете за завръщане може да не се окажат ефективен възпиращ механизъм. Техните аргументи се основават на тезата, че голяма част от мигрантите, прекосяващи Ламанша, в крайна сметка получават одобрение за убежище и няма да бъдат подложени на връщане.
