Коригираният Бюджет 2026 приет на първо четене в комисия, критики за реформи и приходи
Парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене коригирания Бюджет 2026 за държавата, ДОО и НЗОК. Въпреки постигнатия консенсус на Тристранния съвет, се чуха критики за липса на пенсионна реформа и надценени приходи. Дефицитът е 3% от БВП, предвидено е 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор.
На 9 декември 2025 г. парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене проектите на Бюджет 2026 – на държавата, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това стана с 12 гласа „за“ и 8 „против“. Обсъждането премина на фона на значителни критики, въпреки че предходния ден бюджетите бяха постигнали почти пълен консенсус на Тристранния съвет.
Основните спорни моменти включваха липсата на пенсионна реформа, което задълбочава недостига на средства в НОИ, надхвърлящ 12 млрд. лева. Други точки на напрежение бяха заплатите на медицинските сестри и акушерки, както и според опозицията, надценените приходи в държавния бюджет. На поставените въпроси отговаряха лично министрите на финансите, на труда и социалната политика и на здравеопазването.
Параметрите на новата бюджетна рамка предвиждат намаляване на общата рамка с един милиард евро. Приходите са над 50 милиарда евро, а разходите над 54 милиарда евро. Така бюджетният дефицит е планиран на 3% от БВП, или 3,6 милиарда евро. Изчисленията са базирани на икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%. Заложеният минимален фискален резерв е 2,4 млрд. евро. В бюджета е предвидено и 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, достигане на минимална работна заплата до 620 евро и 30 милиона евро за подпомагане на млади лекари.
От Сдружението на общините изразиха две основни забележки към променените текстове. Възразяват срещу задължението да намаляват свободни щатове – за следващите три години е заложено числеността на трайно незаетите щатове да бъде намалена с 5500. Противопоставят се и на замразяването на заплатите на кметовете и кметските наместници.
Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ: „Не може по този начин да се ограничава свободата на общините да определят численост, която финансират със собствените си данъци и такси. Голяма част от кметските наместници са на заплата минималната или близка до минималната и може би ще има проблем че се замразяват към декември 2025 година, а минималната заплата се увеличава от 1 януари, това трябва да се обмисли.“
Забележки към бюджета на ДОО дойдоха и от Фискалния съвет. Проф. Богомил Манов подчерта, че темпът на увеличение на разходите за 2026 г. (9%) изпреварва темпа на увеличение на приходите от вноски (8,4%).
проф. Богомил Манов, Фискален съвет: „Темпът на увеличението на разходите за 2026 година – 9% изпреварва темпа на увеличение на приходите от вноски – 8,4.“
Според разчетите на Фискалния съвет, това рано или късно ще доведе до увеличаване на данъците и осигуровките. Бизнесът, представляван от БСК, също изрази опасения за планиран ръст на осигуровките в средносрочната бюджетна прогноза, въпреки че сегашното увеличение е отложено.
Мария Мичева, БСК: „В средносрочната бюджетна прогноза е разписан ръст на осигуровките. Ние го приемаме като условно намерение на правителството, но за нас е много важно преди това да сме изговорили кои параметри как трябва да се променят.“
От НОИ обясниха, че пенсиите ще се увеличат от юли 2026 г. по швейцарското правило, като процентът се очаква да бъде между 7 и 8%.
Весела Караиванова, управител на НОИ: „Процентът е между 7 и 8, защото знаете, че в началото на годината очакваме статистическите данни от статистиката, които ни дават прогноза, по която разчитаме размера на осъвременяване на пенсиите.“
Синдикатите отчетоха като успех постигнатото увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10%.
Ася Гонева, КНСБ: „В рамките на преговорите постигнахме нещо, което за нас беше важно, а именно постигането на хоризонтална политика по доходите вместо с 5 на с 10 на сто.“
Спор по време на заседанието предизвика и увеличението на заплатите на специалистите по здравни грижи, по-конкретно медицинските сестри. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов подчерта необходимостта от уважение към тях, а по-късно беше намерено решение на този въпрос.
Силви Кирилов, министър на здравеопазването: „Този проблем не е от вчера, не от днес, и там са натрупани и мултиплицирани много, много действия, които доведоха до този статус сега. Медицинските сестри, уважаеми дами и господа, трябва да се научим да ги уважаваме.“
Министърът на финансите Теменужка Петкова благодари на опозицията за конструктивните критики и подчерта, че предложеният закон за бюджета цели единствено стабилни публични финанси за България.
Теменужка Петкова, министър на финансите: „Искам да благодаря и на колегите от опозицията за критиките, за стремежът ни да можем да отговорим на техните критики и да ги убедим в това, което наистина правим и да убедим всички вас, че предложения закон за бюджета на практика цели единствено и само България да има стабилни публични финанси.“
Бюджетът за 2026 г. е изготвен в съответствие с Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който включва политики, приоритети, реформи и инвестиции. Разходите са планирани да бъдат около 40% от БВП, съобразено с възможностите на бюджета и фискалните цели на правителството. Очаква се трите бюджета да бъдат гласувани на първо четене в пленарна зала до края на седмицата, а амбициозната програма на управляващите е те да бъдат приети изцяло до края на годината.
