Конституционалисти и политици в сблъсък за референдума за еврото: Няма време въпреки решението на съда
Решението на Конституционния съд отприщи политически скандал, но експертите са категорични – технологично време за референдум за еврото преди 1 януари няма. Президентът Радев обвини парламента в произвол, докато управляващите отказват да разгледат искането преди обнародване на съдебното решение.
Въпреки решението на Конституционния съд (КС), което определи като противоконституционен едноличния отказ на председателя на парламента да допусне до разглеждане предложение за референдум, правни експерти са категорични, че влакът е изпуснат. Според водещи конституционалисти, каквото и да е решението на парламента, до 1 януари не съществува техническо време за провеждане на допитването спрямо действащото законодателство в България.
На 18 ноември 2025 г. Конституционният съд прие с 11 гласа „за“ тълкувателно решение, според което председателят на Народното събрание (НС) няма правомощия еднолично да отклонява предложения за референдум, внесени от овластени субекти като президента. Това предизвика мигновена политическа буря в парламентарната зала на следващия ден.
Липса на технологично време
Бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров и д-р Петър Кичашки са единодушни, че дори процедурата да бъде задвижена сега, сроковете са незаобиколими. Законът изисква 45 дни за информационна кампания преди провеждането на референдум.
„Дори и да се вземе решение няма да стигне времето до 1 януари и на 1 януари ще се озовем в еврозоната.“
— Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия
„За мен зарът е хвърлен. Решението е взето още отдавна с влизането ни в ЕС.“
— Петър Кичашки, доктор по конституционно право
Според проф. Киров ситуацията в момента е предимно „търсене на политически дивиденти“, а д-р Кичашки допълва, че няма процедурна необходимост НС да разглежда въпроса веднага, когато вносител е президентът или Министерски съвет, освен ако няма подписка от над 400 000 граждани.
Политическият сблъсък в парламента
На 19 ноември напрежението се пренесе в пленарната зала. От парламентарната група на „Възраждане“ настояха в дневния ред да бъде включено искането на президента Румен Радев за референдум дали страната е готова да въведе еврото от 2026 г. Председателстващият Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) обаче отхвърли искането с аргумента, че решението на КС все още не е обнародвано в „Държавен вестник“.
„Нормално е всеки документ, който е постъпил в деловодството на дадена институция има входящ номер, той да се намира в деловодството, за да може винаги, когато трябва да бъде извършена проверка, този документ и този номер да не стои празен, ако нещо трябва да бъде разгледано. Президентът на републиката има правомощия да внесе това искане отново в НС.“
— Костадин Ангелов, зам.-председател на НС
След получения отказ депутатите от „Възраждане“ напуснаха заседанието, твърдейки, че документите на президента са налични и не е нужно повторно внасяне.
Реакцията на президента
Държавният глава Румен Радев определи решението на съда като победа на правото над „произвола на политическата класа“. Той категорично отрече твърденията, че документите са му били върнати, и обвини управляващите в лъжа.
„Оправданията, че не могат да внесат това предложение в зала и да го гласуват, както е редно, са лъжа. На 13 май аз получих от НС единствено препис с разпореждането на Киселова, но не и моите документи. Моите предложения и мотиви и в момента са в парламента, в тяхното деловодство.“
— Румен Радев, президент на Република България
Радев призова депутатите, ако имат останало достойнство, да се произнесат ясно дали ще се съобразят с волята на хората.
Позицията на ПП-ДБ и правните последици
От ПП-ДБ защитиха действията на бившия председател на НС Наталия Киселова (която по-рано отклони искането), макар КС да ги обяви за противоконституционни. Според Явор Божанков правните последици от решението на съда важат само занапред и това няма да спре пътя на България към еврозоната.
„Решението на Наталия Киселова, въпреки всички критики към нейната работа, трябва да ѝ признаем едно – в онзи момент направи това, което е правилно за България. Тя върна на президента Радев една явна провокация.“
— Явор Божанков, ПГ на ПП-ДБ
В коментар за БНР проф. Пламен Киров беше по-остър в оценката си за действията на Киселова, наричайки решението на съда „звучна плесница“ за доцента по конституционно право.
„Не може такива дребни хитринки и процедурни хватки да предотвратят това парламентът да се произнесе с решение. […] Засега печели президентът. Големият губещ е бившият председател на Народното събрание.“
— Проф. Пламен Киров
Въпреки юридическата победа на президентската институция, конституционалистите остават скептични относно практическата реализация на референдума, подчертавайки, че страната ни вече не разполага с необходимото време за организиране на допитване преди планираната дата за еврото.
