Константин Георгиев: Всяка различна личност у нас носи тежката стигма на обществото

Социалният антрополог д-р Константин Георгиев анализира дълбоко вкоренените предразсъдъци в българското общество. Той обяснява причините, поради които публичните личности често избират да крият своята сексуална ориентация. Според него този проблем не засяга само политическия елит. Този социален феномен влияе на всякакви обществени фигури и техния професионален път.

Когато публична личност разкрие своята различна сексуалност, нейният социален и културен капитал веднага спада. Това е водещата причина много хора да прикриват своята същност. Те се стремят да избегнат самосаботаж в кариерата си. Стигмата прави успеха на тези личности значително по-труден и сложен. Разкриването в подобна среда изисква изключителен кураж.

Публичните фигури често прилагат сложна математика на харесването. Те внимателно пресмятат дали искреността ще им донесе повече ползи или негативи. В политическата сфера този въпрос е особено изострен и болезнен. Често се коментира лошо ли е да си гей в политиката. Д-р Георгиев твърди, че прикриването остава единственият вариант за избягване на негативните реакции от избирателите.

Не е да кажем „Не ми пука кой с когото спи“. Правото на хомосексуалните на семейства и на всякакви професии е истинското приемане, казва социалният антрополог.

Истинската толерантност надхвърля простото безразличие към личния живот на другите хора. Тя изисква пълно признаване на еднакви права за всички двойки и домакинства. България все още се намира далеч от това ниво на разбиране. Въпреки видимата поколенческа промяна, тя остава недостатъчна за радикална трансформация. По-младите българи проявяват по-положителни нагласи, но общата структура на обществото остава консервативна.

Стигмата прави успеха на различните личности много по-сложен и често води до самосаботаж. Когато даден човек е стигматизиран, обществото спира да го възприема като пълноценен гражданин. Това автоматично го превръща в некачествен професионалист в очите на масовото съзнание. Хората често поставят различните в тесни и ограничаващи рамки. Масовото вярване е, че хомосексуалните трябва да се занимават единствено с тясно профилирани политики.

Яростното отричане на истината от страна на публични фигури изпраща вредно послание към нацията. То затвърждава погрешната идея, че да си различен е нещо срамно или лошо. Когато политик реагира агресивно на въпроси за своята ориентация, той засилва обществената стигма. Вместо да обясни, че това е маловажно за работата му, той избира пътя на разграничаването. Това поведение вреди на цялостната социална среда.

Д-р Георгиев дава пример с Алис Вайдел от германската партия „Алтернатива за Германия“. Немското общество е по-толерантно, но също притежава своите вътрешни противоречия. Вайдел поддържа строго консервативен публичен образ, който контрастира с нейния личен живот. В България политиците се опитват да поддържат образа, който са изчислили за най-приемлив за масите. Това неизменно води до липса на автентичност в политическия живот.

Яростното публично отричане на въпроси за сексуалната ориентация затвърждава обществените предразсъдъци. Либералните партии също често предпочитат да пазят в тайна ориентацията на своите членове. Това решение е продиктувано от желанието за избягване на политически риск. Всеки човек има право на неприкосновеност на своя личен живот. Въпреки това искреността на публичните личности е от съществен обществен интерес. Лицемерието често предизвиква силен гняв и разочарование сред избирателите.

Съществува опасен омагьосан кръг между политическите решения и обществената стигма. Предразсъдъците ще изчезнат само когато се появят достатъчно открити гей публични фигури. В същото време същата тази стигма принуждава тези хора да се крият. Излизането от този затворен кръг е изключително труден процес. Насилствените промени обикновено водят до краткосрочни ефекти и бъдещи негативни рикошети.

Представителството на малцинствата в различни професии дава кураж на хората и подобрява средата. Репрезентацията е ключов фактор за здравословното развитие на всяко съвременно общество. Когато има открити гей политици, това вдъхновява други хора да влязат в различни сфери. Нужно е търпеливо обясняване на вредата от паническото отричане на идентичността.

Когато си стигматизиран, обществото не те вижда като пълноценен и нормален човек, а оттам потенциално си и некачествен политик.

Константин Георгиев е роден през 1993 г. и е преподавател в НБУ. Той е докторант в престижния университет „Райс“ в Хюстън. Неговите научни изследвания са насочени към политическото въображение, гражданските изследвания и насилието. Той е и съосновател на групата за дебати „Космотехника“. Неговият анализ показва, че българското общество все още търси своята ясна посока. Както отбелязва историкът д-р Александър Стоянов, често липсва единство в националното ни развитие.