Комисията за контрол над службите прие доклада за националната сигурност за 2024 г.

Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2024 г. Документът, внесен от Министерския съвет, премина през гласуване с осем гласа „за“, два „против“ и три „въздържал се“. Докладът очертава сложна международна обстановка, белязана от висока нестабилност и ескалиращи военни конфликти.

Анализът подчертава, че киберсигурността е критичен компонент на националната сигурност. Въпреки напредъка в съюзническата интеграция и инфраструктурната свързаност, остават сериозни структурни дефицити в демографията, енергийната сигурност и кадровото обезпечаване на службите. Експертът от Министерския съвет Цанко Стойков обясни, че финалната версия е била готова още през септември 2025 г., но разглеждането ѝ е било забавено.

Докладът беше изготвен в рамките на три месеца и половина с достатъчно време за дискусии, обсъждане и за представянето му пред институциите, от които имаше корекции. Това, което подготвихме за внасяне в Народното събрание, беше готово през септември 2025 година. Може би поради неголяма наша настойчивост разглеждането му беше забавено.

По време на заседанието възникна спор относно терминологията в документа. Депутатът от „Възраждане“ Златан Златанов разкритикува използването на фразата „руска военна агресия срещу Украйна“, като предложи по-неутралния термин „украинско-руски конфликт“. В отговор Стойков поясни, че Министерският съвет е запазил оригиналните формулировки, предоставени от различните ведомства. Тези геополитически теми остават централни, подобно на дискусиите, при които Украйна беше във фокуса на Съвета по сигурност.

Допълнителни данни показват, че през 2024 г. е пресечена дейността на 29 лица, свързани с чужди служби. Сред тях 19 души са заподозрени в съпричастност към руските специални служби, а един български гражданин е разследван за шпионаж в полза на Русия. ДАНС отчита и засилени хибридни заплахи, включително зловредни информационни кампании.

Въпреки ниското общо ниво на терористична заплаха, рисковете от инфилтрация чрез миграционните потоци остават актуални. Националният контратерористичен център е регистрирал 147 сигнала, а 144 чужденци са включени в масивите на нежеланите лица. Основният извод на доклада е спешната нужда от ресурсно укрепване на институциите за сигурност.