Коментар на седмицата: Тайната на Орбан и българският рекорд по политическа глупост

България официално постави нов европейски рекорд по политическа глупост. Докато целият свят и Съединените щати следят със затаен дъх дали Виктор Орбан ще запази властта си в Унгария, никой не обръща внимание на нашите изборни цикли. Причината е проста – ние се превърнахме в предвидим пример за институционален хаос. Няма справедливост на този свят, защото страната ни постави непостижим антирекорд от цели девет парламентарни избора в рамките на само пет години. В Европейския съюз подобна упорита политическа недалновидност не е наблюдавана никога досега.

За 36 години демократичен преход българските граждани се подготвят да избират своя 18-и пореден парламент. В същото време унгарските законодателни органи за същия период все още се броят на пръстите на едната ръка. От 1990 година до днес в Будапеща не е имало нито един прекъснат мандат. Там не познават предсрочно разпуснатите парламенти или служебните правителства. Управлението следва праволинейна посока, зададена директно от избирателя. Докато у нас държавата се движи на зигзаг, а понякога дори на задна скорост.

Българските правителства често играят на бадминтон със своите оставки. Държавните бюджети се превръщат в предизборни платформи, а новите партии изскачат като от принтер при всеки нов цикъл. Висшата държавна бюрокрация често бива уволнявана още преди да е встъпила официално в длъжност. Виктор Орбан е премиер вече 16 последователни години, към които се добавят и четири от по-ранен период. В България временните кабинети се превърнаха в правило, а редовните са рядко изключение. Всеки следващ премиер влиза в ролята на Ричард ІІІ и предлага царството си за кон, но винаги се появява някой, който го спазарява за магаре.

Цели сектори на властта днес се управляват от маргинали, произлизащи от света на грантовете. Тези фигури веднага започват да лумпенизират държавата и конституцията по свой образ и подобие. Появява се някой странник с бохча на гръб и веднага получава министерско кресло. След това се оправдаваме, че момчето още се учело, докато същевременно гази законите. Тайната на унгарската стабилност не е никаква мистерия – тя се крие в тяхната избирателна система.

Унгарците приеха смесена система с наполовина мажоритарен вот още през 1990 година. Те я практикуват неотклонно и до днес, въпреки постоянния натиск от страна на Брюксел. Този модел води до стабилни мнозинства и ясно управление. Това няма нищо общо с културата или традициите, а с чиста математика. У нас мажоритарният вот остава най-желязното табу, което политическата класа отказва да докосне.

В началото на прехода и в двете страни имаше пазарлъци на кръглите маси. Казионните социалистически партии предпочитаха мажоритарния вот, защото вярваха в своите утвърдени авторитети. Опозицията обаче настояваше за партийни листи, тъй като нейните лица още не бяха разпознаваеми. В Унгария обаче социалистите взеха само един мажоритарен мандат от 176 възможни. Всичко останало беше спечелено от опозицията. В България случаят с генерал Добри Джуров беше идентичен. Той загуби в Троян от литературния критик Йордан Василев, защото Василев обикаляше селските кръчми, докато генералът летеше с хеликоптер.

СДС обаче не разбра този урок и наложи тотална партийно-листова система. Това доведе до постепенното замиране на градската десница. Най-голямата грешка обаче допуснаха националистите. Те се възхищават на Орбан, но не осъзнават, че без мажоритарния вот той нямаше да съществува политически. През 2010 година партията на Орбан спечели 68 на сто от мандатите със само 42 на сто от гласовете. Това се случи, защото неговите кандидати спечелиха 172 от 174 мажоритарни района. Всеки от тях си извоюва мандата сам, в лично качество.

Когато взе властта с конституционно мнозинство, Орбан намали броя на депутатите от 386 на 199. От тях 106 се избират мажоритарно в един тур. Това гарантира, че първият печели веднага, без да се крие зад анонимни партийни списъци. Брюксел, Лондон и Вашингтон постоянно натискат Унгария да се откаже от този модел. Това е върховна политическа демагогия. В САЩ, Великобритания и Франция вотът е 100% мажоритарен, а в Германия системата е смесена 50:50. Техните фондации обаче ни съветват да стоим в партийните листи като бройлери в кафез.

В момента опозиционната коалиция „Тиса“ се опитва да свали Орбан. Анкетите показват преднина за опозицията, но при 106 мажоритарни района една обща анкета не означава нищо. През 2022 година ситуацията беше подобна, но Орбан отново спечели огромно мнозинство. Брюксел ще трябва да чака до 2026 или 2030 година за нов шанс. В България обаче липсва политическа воля за такава промяна. Дори в контекста на новите политически планове и гамбити, никой не поставя мажоритарния вот на преден план.

Българските патриоти често декламират Левски пред огледалото, но не се борят за истинска промяна на системата. Дякона е казал:

Ако загубя, губя само мене си.

Това е истинският принцип на мажоритарния вот. Да заложиш себе си в едномандатен район изисква смелост. Да се гарантираш на върха на партийна листа е поведение на поп Кръстю – ти печелиш, дори когато целият народ губи. Българската политическа глупост е доказано най-упоритата в Европа и ние ще продължим да се спъваме в същия камък, докато не променим правилата на играта.