Коментар на седмицата: Спят ли спокойно работодателите при масов внос на неквалифицирани кадри?

Третият най-четен коментар за седмицата събра над 106 000 прочитания. Той поставя болезнен въпрос пред българския бизнес. Историята започва с една поръчка на храна. Доставката закъснява с 30 минути. Пет телефонни разговора завършват с пълна тишина.

Доставчикът е вносен кадър от Индия. Той не владее български или английски език. Не може да разчете картата на София. Клиентът е принуден да го лови по улиците. Накрая половината поръчка липсва. Това е реалното лице на съвременната икономика на услугите.

Бизнесът постоянно твърди, че липсват кадри. Настояват за масиран внос на хора от трети страни. Резултатът е некачествена и хаотична услуга. Вносът на работна ръка от страни извън ЕС се е утроил след 2021 година. Въпреки това дефицитът на пазара на труда не намалява. Докато бизнесът изпитва глад на бизнеса за пенсионери, вносът на евтина ръка се превръща в основна стратегия.

Докато се опитвате да заобиколите пазара и да не вдигате заплатите на българите, внасяте хора, които не могат да намерят входа на блока, камо ли да вдигнат БВП.

Вместо инвестиции в технологии, работодателите избират „модерно робство“. Това размива трудовите стандарти в страната. Евтината ръка носи евтин резултат. Бизнесът иска да замени българския работник с хора, които не разбират езика ни. Всичко това се прави за спестяване на разходи за заплати.

Икономистът Георги Вулджев от ЕКИП предупреждава за опасна тенденция. Работодателите вече открито предпочитат мигранти пред местното население. Дефицитът на пазара на труда в България се е увеличил с над 25% през последните години. Организацията ЕКИП се противопостави на промените в Закона за трудовата миграция.

В момента квотата за чужди работници е 20%. Работодателите настояват за законови промени за внос на чужденци до 50% от общия персонал. Тази политика води до стагнация на производителността. Тази ситуация напомня за чиновническия парадокс, където количеството не означава качество.

Докато внасяме кадри, хиляди българи напускат страната. Над 35 000 българи в Нидерландия често са обект на трудова експлоатация и незаконно работно време. Те търсят достойно заплащане, което не намират у дома. През 2025 г. организацията Дигнита ще стартира информационна кампания за тези рискове.

Пазарът на труда не е сергия за евтини души! Ако я караме така, скоро няма да ни липсва половин вечеря, а цялата държава, защото българите ще избягат там, където трудът им се цени, а не се заменя с хора, с които не можем да си кажем дори едно „Добър вечер“.

Вносът на хора без квалификация застрашава бъдещето на индустрията. Пазарът на труда изисква уважение към работника, а не просто запълване на бройки.