Коментар на седмицата: Краят на мита за бедната и опоскана България
Коментар за реалното финансово състояние на българите и рухването на мита за „опосканата“ държава на фона на масови покупки на имоти и луксозни почивки.
Да заснемеш “Ламборгини” на софийска улица не е рядкост. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ
Политическата реторика в България често рисува картина на крайна нужда и икономическа разруха. Преди всеки изборен цикъл кандидатите за власт заговарят за бедния и онеправдан гражданин. Те описват родината като опоскана територия, оставена на произвола от предишни управленци. Тези думи целят да предизвикат съчувствие и да мобилизират гласоподаватели. Последните месеци обаче разкриват съвсем различна реалност. Митът за всеобщата бедност започва сериозно да се пропуква под натиска на неоспорими факти.
Толкова свободен кеш няма никъде по света
Първите сериозни съмнения в тази теза се появиха преди години. Възрастни хора редовно ставаха жертва на телефонни измамници. Те доброволно хвърляха огромни суми през прозорците на своите домове. Нещо в тази ситуация не съответстваше на официалната статистика. Хем пенсиите едва гарантират физическото оцеляване, хем в гардеробите се крият пачки за черни дни. Това явление не се оказа изолиран случай, а масова практика сред населението.
След това дойде експанзията към гръцкото Черноморие. Българските туристи буквално превзеха плажовете на съседната ни държава. Не става въпрос само за кратки почивки, а за масово изкупуване на недвижими имоти. Гръцките власти дори изразиха недоволство от хитростите на нашенците. Българите често пускат роднини в имотите си, без да отчитат приходи пред хазната. Тези пари остават скрити както за българските, така и за гръцките данъчни власти.
Процесът по приемане на еврото засили тези тенденции. Очакването на новата валута предизвика истински икономически потоп. Банковите салони се напълниха с хора, желаещи да легализират своите спестявания. Милиарди левове се изляха в банките без реална проверка на произхода им. Масово се купуват нови автомобили и скъпи апартаменти в големите градове. Кеш плащанията в евро и сивата икономика станаха основен двигател на имотния пазар. Цените на жилищата остават високи, защото търсенето не спира. Това доказва наличието на огромен ресурс от свободни средства в населението.
Кризата в Близкия изток и последните избори извадиха наяве още парадокси. Оказа се, че хиляди български граждани „бедстват“ в Дубай и на остров Бали. Почивка в Дубай или Бали в момента струва минимум 750-1200 евро. Тази хуманитарна криза в петзвездни хотели изглежда абсурдно на фона на приказките за мизерия. Дори по време на военни конфликти луксозните дестинации остават пълни с българи. Тези хора очевидно не се вписват в профила на бедния и онеправдан българин.
Предизборната кампания също допринесе за развенчаването на мита. МВР заля публичното пространство със снимки на огромни суми пари. Преди избори МВР публикува масово снимки на иззети пачки с банкноти. Твърди се, че тези средства са предназначени за купуване на гласове. Липсва обаче информация за данъчни ревизии на лицата, притежаващи тези суми. Статистиката за осъдени лица за престъпления срещу изборните права остава неясна за обществото.
в България не можеш да откриеш някого само ако не го търсиш
Политическите офиси и билбордове също поглъщат сериозни ресурси. Регистрите за дарения често изглеждат нелепо при сравнение с реалните разходи. България е в топ 5 на държавите в Европа по процент на собствено жилище. В нормалните икономики при финансови затруднения хората продават големите си имоти. У нас обаче всеки държи на своя тристаен апартамент, дори да твърди, че е беден. Това е уникална черта на местната икономическа култура.
направо те напушва смях
Абсурдът достига своя връх с държавните помощи за собственици на автомобили. Правителството реши да подпомага хора, които притежават по две превозни средства. В развитите държави истински бедните използват единствено градски транспорт. Чиновническият парадокс показва, че държавата вече плаща по-добре от частния сектор. Този модел напомня за социализма, от който обществото все още не може да се откъсне напълно. Икономиката трябва да се реформира, за да изчезне нуждата от изкуствено поддържани митове. Трябва да минат поколения, за да се промени това съзнание.
