Коментар на седмицата: Българските строители, които създадоха модерния облик на Абу Даби

Историята за бай Иван от столичния квартал „Люлин“ е разказ за изгубеното българско самочувствие. Този коментар събра над 41 500 прочитания през изминалата седмица. Той ни връща към времената, когато български специалисти проектираха бъдещето на Близкия изток. Срещата с този обикновен човек се случва в малка портиерска стаичка през зимата. Докато навън е студено, разказът ни пренася в жегата на Абу Даби и Дубай.

Бай Иван е бил част от огромната армия на „Техноекспортстрой“. През 70-те и 80-те години на миналия век тази българска компания е световен лидер. „Техноекспортстрой“ печели конкурси за мащабни проекти в директен сблъсък с мощни френски, американски и японски корпорации. Нашите специалисти не разчитат на идеология, а на изключително качество и конкурентни цени. Те работят при екстремни условия и температури от 50 градуса.

Днес туристите и инфлуенсърите се възхищават на чудесата от стъкло и стомана в емирствата. Малцина обаче знаят, че основите са положени от българи. Бай Иван си спомня за младия тогава архитект Георги Коларов. Архитект Георги Коларов проектира футуристичните крила на централната автогара в Абу Даби, която днес е архитектурно съкровище. Докато архитектите чертаят смели линии, хиляди работници като бай Иван стоят в изкопите.

Работата в пустинята поставя непосилни технически предизвикателства. Българските инженери и строители трябва да се борят с жестоката корозия от морската сол. Българските специалисти разработват уникални методи за полагане на асфалт, който не се топи при неистовите жеги в пустинята. Използват се специални технологии като високовискозен битум и минерален скелет. Тези иновации позволяват изграждането на градоустройствения гръбнак на държава, която днес изумява света.

Бай Иван не е отишъл в емирствата заради романтика. Той е търсил начин да осигури семейството си. Работил е „за долари“, за да купи апартамент в „Люлин“ и малка кола.

Аз съм строил там. И в Абу Даби. Там ходил ли си?

Този въпрос задава той на своя събеседник. Държавата обаче има други планове за спечелената валута. Българската държава прибира основната част от валутните приходи на работниците, а по-късно пенсиите им остават минимални.

Днес бай Иван е пазач на паркинг с ниска пенсия. Той не завижда на лукса, който вижда по телевизията. Той знае, че под лъскавите фасади стоят неговите мазоли.

Времето ми мина, а и не ми се занимава с днешните дреболии в строителството.

Тези думи разкриват достойнството на един майстор от старата школа. Контрастът между някогашните успехи и днешната реалност е болезнен. Може да сравните този опит с темите в статията Господа работодатели, спите ли спокойно?.

Българските архитекти и строители са учили емирствата на модерност. Те са положили основите на иновациите, които днес приемаме за даденост. Докато гледаме снимки на известни личности пред дворците в Дубай, трябва да помним байивановците. Тяхното наследство все още стърчи сред пясъците на времето. То е доказателство, че специалисти от „малка“ България са били строители на бъдещето. Понякога грешките в съвременното строителство ни карат да се замислим за качеството. Повече по темата може да намерите в материала Кой и кога е разрешил да се строи в леглото на река?.

Бай Иван вече го няма, но историята му остава. Тя е напомняне за времето, когато българският труд е бил ценен по целия свят. В мазолите на тези хора е инкрустирана истината за нашия капацитет. Те са градили терминали и кметства там, където е имало само солен вятър. Днес ние само въздишаме по техните постижения.