Колумбия – цветове, музика, 220 метра камък към небето и железен адмирал получовек

Колумбия предлага уникално съчетание от природни чудеса и богата колониална история. Пътят към върха на скалата Гуатапе изисква изкачването на 745 стъпала без асансьор. Този монолитен гранит е надхвърлил човешката история с около 70 милиона години. Скалата Гуатапе се издига на 220 метра височина и е устояла на жестоката ерозия през вековете. Днес тя е заобиколена от воден свят с площ от 80 квадратни километра. През 70-те години тук е изграден язовирът „Пеньол-Гуатапе“. Той събира 1,3 милиарда кубични метра вода. В пикови моменти съоръжението захранва около 25 процента от електропреносната система на страната.

Туристите посещават едноименния град заради неговата невероятна атмосфера. В Гуатапе живеят по-малко от десет хиляди души. Годишно градчето привлича над един милион посетители. Над 90 на сто от местните жители работят в сферата на обслужването. Фасадите на къщите са изрисувани с ярки нюанси и 3D изображения. Всичко изглежда безупречно и липсват всякакви следи от замърсяване или вандализъм. Собствениците на обекти поддържат местата си като перфектни кадри за социалните мрежи. По фасадите на старите сгради е забранено монтирането на климатици. Денем паркирането по улиците е недопустимо за повече от две-три минути.

Качването на скалата започва в 9 сутринта срещу такса от 7 американски долара. Търговците на върха отварят обектите си още в 8:30 часа. Те изкачват стъпалата спринтово всеки ден. Това е единственият начин за зареждане на магазините със стока. На 220 метра височина няма макари или хеликоптери за доставки. При изкачването често се срещат интересни истории. Едно малко момиченце първоначално отказва да продължи пътя.

„тя нямало да изкачи повече от сто стъпала и това е“

Магията на споделеното пътуване обаче помага на детето да стигне до горе. Върхът се превръща в място за празнуване на рождени дни и предложения за брак. Посетителите пият традиционната напитка мичелада под звуците на музика.

Слизането от скалата често е по-изтощително от самото изкачване. В подножието работят заведения с панорамни гледки. Придвижването до по-отдалечените квартали става с пъстри тук-тук. Градът остава блестящо чист и осветен през цялата нощ. Пътуващите към региона често се интересуват от възможностите за почивка. Важно е да се отбележи, че на Карибите вече се пазарува с родната валута, което улеснява много туристи. Колумбия предлага изключително разнообразие от сувенири, които не се повтарят в различните региони.

Много пътешественици започват своята обиколка от пристанищния град Картахена. Капитан Педро де Хередия основава Картахена на 14 януари 1533 година с екипаж от 150 души. Градът е един от най-старите колониални центрове в Южна Америка. През XVII век той се превръща в развито пристанище за търговия със стоки и роби. Днес Картахена пленява с бели, сини и оранжеви фасади. Дървени балкони, отрупани с цветя, се надвесват над тесните улици. В университета на града Габриел Гарсия Маркес започва своето образование по право. По-късно той се отдава на литературата и претворява атмосферата на града в своите произведения.

„в Картахена дори камъните носят памет“

Писателят често споделял, че сградите му нашепват истории.

В центъра на града се издига църквата „Сан Педро Клавер“. Тя е кръстена на йезуит, наричан „робът на робите“. Пред храма са разположени метални скулптури на обикновени хора. Те изобразяват шахматисти, музиканти и продавачи. Измежду палмите наднича статуята на еднокрак и еднорък пират. Това е реална историческа личност с огромно значение за града. През 1741 година адмирал Блас де Лесо защитава Картахена от британска флота, състояща се от 186 кораба. Британците разполагат с 27 хиляди души, докато градът се отбранява от едва 3600 войници.

Блас де Лесо е известен като „Получовека“. Той губи лявото си око при Тулон, дясната си ръка в Малта и левия си крак при Гибралтар. Въпреки физическите си загуби, той остава гениален стратег. Неговата победа над адмирал Едуард Вернон утвърждава испанската доминация в региона. Британците претърпяват най-позорната си загуба в морската история. Днес истинска статуя на Блас де Лесо стои пред крепостта „Сан Фелипе де Барахас“. Градът продължава да пази своя дух и история. Както казва Маркес, това е мястото,

„който мирише на ром, море и сънища“

Регионът става все по-достъпен, като Коментар на седмицата №2: На Карибите вече се пазарува с родната валута подчертава икономическата интеграция на тези територии.