Колко ще ни струват новите предсрочни избори на 19 април?
Правителството отпусна над 65 млн. евро за вота на 19 април, но крайната сметка може да достигне 80 млн. евро поради по-високи заплати и разходи за охрана.
Служебното правителство официално одобри финансовата рамка за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април. Кабинетът отпусна първоначална сума от 65 милиона и 500 хиляди евро за организирането на вота. Служебното правителство гласува 65 млн. евро за изборите на 19 април по време на първото си заседание. Според финансовия министър Георги Клисурски обаче реалната цена ще бъде по-висока.
Общите разходи за вота напролет се очаква да достигнат между 75 и 80 милиона евро. Тази сума превръща предстоящите избори във вторите най-скъпи за последните пет години. Те отстъпват единствено на местните избори от октомври 2023 година. Статистиката показва сериозно нарастване на разходите за демократичния процес в страната.
От 2021 година до момента провеждането на избори е коствало на държавната хазна 1 милиард и 100 милиона лева. Това се равнява на близо 564 милиона евро за десет национални вота. Предстоящите осми парламентарни избори ще бъдат с почти 20 милиона евро по-скъпи от тези през октомври 2024 година. Тогава държавата похарчи близо 60 милиона евро за гласуването.
Служебният министър на финансите Георги Клисурски разясни структурата на разходите. Той посочи, че по-голямата част от средствата са насочени към хората в комисиите.
„Голямата част от тази сума, над 35 милиона евро, са за възнаграждения на членовете на изборните комисии, секционните избирателни комисии и членовете на РИК. Също така са осигурени средства около 12 милиона евро за охрана на изборния процес от Министерството на вътрешните работи.Ще има допълнително постановление за още около 10 млн евро за хартиените бюлетини.Вероятно във финалния вариант ще бъдат 75-80 млн евро.“
Над 35 милиона евро са предвидени само за възнаграждения на членовете на изборните комисии. Това представлява значително увеличение на заплащането за ангажираните в процеса. Средният ръст на сумите за заетите в изборния ден е около 30%. Вдигат заплатите в изборните комисии за вота на 19 април, като председателите на районни избирателни комисии вече ще получават 1470 евро. Предишното им възнаграждение беше в размер на 1176 евро.
Дора Зашева, която е дългогодишен председател на секционна избирателна комисия в Благоевград, споделя опита си. Тя отбелязва, че по-високите суми са изненадващи за мнозина.
„Много приятно ме изненадаха този път. На председател 185 евро, плюс едни допълнителни 15 за подреждане, 15 за предаване на книжа и ако протоколът ни е верен, още 15 за верен протокол. Така че става една сериозна сума и за съжаление трябва да кажем, че живеем в едно бедно време. Някои до края на деня не разбират защо са в тези комисии.“
Зашева изразява притеснение относно подготовката на кадрите, които партиите изпращат в комисиите. Тя настоява за въвеждане на образователен ценз за членовете на СИК.
„Партиите по традиция подават едни и същи от предишните избори. Само за да запълнят, да са си свършили работата и след това започват промените на този човека, на оня внука и така до последния ден. Цензът е задължителен според мен. Не може определено неграмотни хора да са в комисии.“
Централната избирателна комисия планира да забрани смените на членове на СИК в последния момент. Тази мярка се налага заради масовите рокади по време на предишния вот. Тогава политическите формации подмениха близо две трети от своите представители непосредствено преди изборния ден.
Освен организационните разходи, държавата предприема и социални мерки срещу купения и корпоративния вот. Служебният социален министър Хасан Адемов обяви стратегия за раздаване на помощи.
„за уязвимите групи хора с увреждания, социално слаби, самотно живеещи, самотни майки с деца, било предвидено да получат дължимите им социални пакети от първа необходимост, но след изборите.“
Анализаторите също отчитат рекордна тежест на изборите върху бюджета. Адриан Николов от Института за пазарна икономика посочва, че тези избори ще бъдат най-скъпите на глас. През 2024 година общите разходи на държавата за вота са достигнали близо 240 милиона лева. Около 35% от тях са отишли директно за възнаграждения на секционните комисии.
Партиите са похарчили около 14 милиона лева за своите кампании през изминалата 2024 година. От 2021 година насам общите разходи на политическите формации възлизат на 45 милиона лева. Ива Лазарова от Обществения съвет към ЦИК коментира, че липсата на ангажимент от партиите за добра организация подкопава доверието в изборния процес.
