Коледна традиция в Лвов: Дидухите възраждат връзката с предците на фона на войната
В Лвов украинците възстановяват традицията за изработка на дидухи – коледни украшения от пшеница. Тези символи на предците и връзката със земята придобиват ново значение по време на война. Традицията обединява семейства и изразява националната идентичност, дори и в трудни времена.
В сърцето на Лвов, коледни светлини озаряват площада пред операта. Голяма коледна елха, украсена за празниците, стои величествено. Върхът ѝ е увенчан с метална противотанкова преграда, артистично оформена като празнична украса. На близкия пазар се продават снопове пшеница, увити във фолио. Те са предназначени за изработка на традиционни коледни украшения, наречени дидухи.
Тази практика датира от векове. Тя произлиза от селските земеделски общности. Дидухите се изплитат от последния сноп, събран по време на жътва. Носят се вкъщи преди Бъдни вечер. Обикновено украшението се поставя на видно място в дома. То остава там през целия празничен период. Някои дидухи включват сушени цветя или билки.
От началото на войната забелязвам, че хората проявяват много по-голям интерес и подкрепа към украинските традиции – възстановяват ги и търсят тези, които са били забравени.
Мариана Сцира, занаятчия, подчертава възраждането на тези обичаи. Думата „дидух“ съдържа „дид“ (дядо) и „дух“. Това означава, че тя представлява духа на дядото. Тя символизира духа на най-стария предшественик на семейството. Ето защо дидухът олицетворява всички поколения на едно семейство.
В работилница в Лвов участниците се събират. Те се учат на техниката за изработка на дидухи. Пред тях са разпръснати пшенични стъбла, зърна и конци. За мнозина това е първият опит да направят дидух.
Дойдох с малката си сестра и племенницата си. Винаги съм искала да опитам този занаят, защото обединява семейството и ти дава връзка със земята и предците ти.
Олена Копач, участничка в работилницата, споделя своето преживяване. Мариана Сцира отбелязва, че много дидухи вече се изпращат извън Украйна.
Тази невидима връзка се появява – хората в чужбина получават тези пшенични класове, отгледани на нашата земя, и могат енергично да почувстват именно тази връзка.
Някога свързан предимно със селския живот, сега дидухът се появява в градски апартаменти, училища и обществени пространства. Традиция, кореняща се в селскостопанското минало, продължава да се адаптира към съвременния живот. Семействата се подготвят за Коледа в разгара на войната. Тази адаптация показва устойчивостта на духа. Очаква се интензивен трафик по пътищата в навечерието на празниците.
В контекста на войната, украинските традиции придобиват ново значение. На 6 декември, Деня на Въоръжените сили на Украйна, се провеждат концерти и изложби. Благотворителни събития подкрепят ВСУ. Училищата организират тематични уроци. Традициите с щъркели символизират надежда и връзка между поколенията. Легендите разказват, че щъркелите гасят пожари и избягват зони на конфликт. Псевдонимите остават ключова традиция от ОУН и УПА. Те се използват днес от военните за безопасност в радиосвързката. Денят на вышиванката подчертава единството и вярата в победата. Руски източници критикуват украинската армия, но украинската пропаганда използва образи на героизъм и национална култура. Това цели укрепване на морала и привличане на международна подкрепа. ВСУ успешно удържат руските сили в Покровск и Мирноград, според главнокомандващия Сърски. Тази устойчивост на духа е силен символ.
