Кой ще управлява Иран след Ислямската република? Експерти предупреждават за сложен преход
На фона на антиправителствените протести в Иран възниква въпросът кой би управлявал страната при срив на режима. Експерти предупреждават, че бъдещето зависи от начина на преход и поведението на силовите структури, а не от конкретен наследник. Опозицията в изгнание, включително Реза Пахлави и Марям Раджави, предлага различни сценарии за управление, но към момента няма ясен консенсус.
На фона на продължаващите антиправителствени протести в Иран и въпросите около устойчивостта на властта на върховния лидер Али Хаменей, ключов въпрос остава без ясен отговор: кой би поел управлението, ако Ислямската република се разпадне? Според регионални експерти и иранската опозиция, отговорът далеч не е еднозначен. Бъдещето зависи не толкова от идеологията, колкото от начина, по който би настъпил крахът на режима и доколко силовите структури ще останат единни.
Бенхам Бен Талеблу, старши анализатор във Фондацията за защита на демокрациите, подчертава, че решаващият фактор е как точно ще се случи евентуалният срив на режима. Той поставя под въпрос реалната власт на Хаменей, особено след войната и ограничените му публични изяви. Талеблу предупреждава западните правителства да не подкрепят „козметичен преход“, при който елитите просто разменят местата си, а реалната власт остава непроменена, сравнявайки сценария с Венецуела или Египет.
Основният проблем пред иранската опозиция е организационен – как масовото недоволство да се превърне в реална политическа сила, преди режимът да си възвърне контрола. Бъдещето на Иран зависи от поведението на силовия апарат: Революционната гвардия, милицията „Басидж“ и редовната армия. Ключово е дали части от тези структури ще откажат да изпълняват заповеди или ще се разпаднат. Без подобно развитие, страната може да се окаже в ситуация, при която религиозните фигури изчезват, но реалната власт остава в ръцете на въоръжените институции.
Някои анализатори допускат сценарий за военен преврат, подобен на този в Египет. Бени Сабти от Института за изследване на националната сигурност в Израел смята това за възможно, но изключително рисковано. Той прави разграничение между идеологизираната Революционна гвардия и по-професионалната редовна армия. Сабти отбелязва, че харизмата е изключително важна в иранската политика, а тя липсва на много потенциални фигури.
Въпреки международното внимание към задържаните активисти, експертите са скептични, че следващото ръководство на Иран ще излезе от затворите. Десетилетията на репресии са унищожили възможността за изграждане на политическо лидерство вътре в страната. Освободените затворници биха били част от новата система, но не и нейни водещи, харизматични фигури.
Поддръжниците на Реза Пахлави го представят като обединяваща фигура за опозицията. На 8 януари той призова иранците да изразят подкрепа с вечерни скандирания. Пахлави настоява за светски и демократичен Иран, основан на човешките права, отхвърляйки обвиненията, че цели възстановяване на монархията. Той подчертава, че бъдещата форма на управление трябва да бъде решена от самите иранци чрез свободен конституционен процес. В последните си интервюта Пахлави акцентира върху конституционна монархия или република, решени чрез референдум, и се представя като „пазител на прехода“, а не като претендент за абсолютна власт. Голяма част от младите иранци го подкрепят, но по-възрастните поколения не са простили на баща му, че през 70-те години е отдал много от иранските природни богатства на САЩ, което е довело до Революцията през 1979 г.
Друг дългогодишен опозиционен играч е движението „Муджахидин-е Халк“, водено от Марям Раджави. Тя твърди, че промяната може да дойде само отвътре, чрез организирана национална съпротива. Раджави предлага шестмесечен преходен период след свалянето на режима, последван от свободни избори за учредително събрание. Критиците обаче поставят под съмнение реалната подкрепа за организацията вътре в Иран.
В последните 24–48 часа иранските сили за сигурност засилиха арестите на активисти и студенти в Техеран, Исфахан и Машхад. Местни правозащитни групи съобщават за десетки нови задържани, обвинени в „подривна дейност“ и „сътрудничество с чужди медии“. Новият президент на Иран, Масуд Пезешкиян, защити „реда и сигурността“, предупреждавайки, че държавата „няма да позволи вакуум на властта“. Командири на Революционната гвардия заявиха, че ще защитават Ислямската република при всякакви условия, определяйки всеки опит за външно ръководен преход като враждебен акт.
Али Хаменей обвини иранските протестиращи, че „се опитват да съсипят собствените си улици, за да направят щастлив президента на друга държава“, визирайки Доналд Тръмп.
„Ръцете на Тръмп са изцапани с кръвта на иранците“, заяви той.
Тръмп отправи остро предупреждение към Иран, заявявайки, че Вашингтон може да предприеме военни действия, ако властите продължат да потушават протестите с насилие.
„Ще ги ударим там, където най-боли“, каза Тръмп.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също подкрепи протестиращите. В отговор Техеран обвини САЩ, че подстрекават „насилие и саботаж“.
Конституцията на Ислямската република предвижда, че при „липса на единствен водач“ може да се формира Съвет от религиозни водачи, който колективно да изпълнява ролята на върховен лидер. Това е ключов вътрешен механизъм за наследяване на властта. След върховния лидер, най-висок пост е президентът, но той не командва пряко армията и Революционната гвардия, което концентрира реалната сила в ръцете на върховния лидер и свързаните с него елити. Историческият опит от 1979 г. показва, че след падането на шаха властта преминава към религиозен елит, което кара експертите да предупреждават, че вакуумът може отново да бъде запълнен от най-организираната структура – Революционната гвардия.
Реформистки настроени духовници и бивши политици в Иран не настояват за пълно сваляне на Ислямската република, а за ограничаване правомощията на върховния лидер и засилване ролята на избраните институции. Според тях това е по-реалистичен сценарий от тотален срив, който може да доведе до военна хунта или хаос. Ирански опозиционни групи в Европа организираха нови координирани акции, обсъждайки сценарии за преходен съвет, смесен от вътрешни и външни опозиционни фигури. Националистически и консервативни кръгове около Революционната гвардия обаче представят всяка идея за „преходен съвет“ с участието на изгнаници като опит за повторение на „зависимост от Запада“, оправдавайки репресиите.
Въпреки активните спекулации, експертите са категорични – към момента няма ясно очертан наследник на властта. Али Хаменей все още е жив, а силовите структури остават стабилни. Анализаторите предупреждават, че процесът ще бъде дълъг и сложен, а очакванията за бърз срив на режима са прибързани. Някои западни експерти предупреждават, че евентуален срив без ясно организирана алтернатива може да отвори пространство за регионални въоръжени групировки и да превърне Иран в „втора Сирия“.
