Кога скръбта се превръща в заболяване: Как да разпознаем разстройството на нестихващата загуба

Смъртта на близък човек винаги носи огромна болка. С времето това чувство обикновено затихва и болката се притъпява. Този процес е естествен механизъм за защита на психиката. Той ни позволява да съхраним себе си и да продължим живота си въпреки загубата. При около 5% от хората обаче скръбта не отшумява и се превръща в безкрайно състояние. Тя се превръща в център, на който се подчинява цялото ежедневие. Тези хора прекарват години в размисли за починалия. Те трудно приемат липсата и не успяват да се върнат към нормалния ритъм на живот.

Околните често ги обвиняват в нерационалност и им дават съвети да проявят воля. Обичайните фрази като „стегни се“ или „няма да го върнеш“ рядко помагат. Скърбящият просто не е в състояние да се вслуша в подобни напътствия. Световната здравна организация официално включи разстройството на продължителната скръб в международния класификатор на болестите през 2022 г. Дълго време експертите избягваха да определят скръбта като проблем. Сега обаче научната общност търси начини за адекватна медицинска помощ.

Австралийският професор Ричард Брайънт от Университета на Нов Южен Уелс изследва това сравнително ново състояние. Според него признаците могат да бъдат много специфични и плашещи за околните.

Опечалените може да не са в състояние да приемат, че техният близък е починал. Възможно е да продължат да готвят за него всяка вечер или никога да не изхвърлят нищо от вещите му. Ако това се случва повече от шест месеца, не е изключено да страдат от разстройство на продължителната скръб

Изследователите са направили обстоен преглед на проучвания, включващи ядрено-магнитен резонанс. Те са проследили мозъчната активност на хора, страдащи по изгубени близки. Резултатите показват активност в центровете на мозъка, свързани с мотивацията и привързаността. Скръбта е силно обусловена от функция, насочена към получаването на стимул или награда. Мозъкът буквално казва на човека, че иска отново да бъде с починалия. Това състояние се различава от депресията или тревожността. Те произтичат от отвращение към нещо и засягат различни части на мозъка.

Професор Ричард Брайънт обяснява механизма на това желание:

Видяхме, че скръбта е силно обусловена от функция, която е ориентирана към получаването на стимул или достигне на цел. Мозъкът ви казва: “Искам отново да бъда с този човек”

Той допълва, че диагнозата не описва различен вид скръб, а пълно потапяне в нея:

Разстройството на продължителната скръб е ново дете в света на психиатричните диагнози. Не става въпрос за различен вид скръб, а просто за пълно потапяне в нея, което се вписва в идеята за желание или копнеж по починалия

Важно е да разграничаваме това състояние от клиничната депресия. Депресията включва трайно понижено настроение за повече от две седмици. Скръбта обикновено е вълнообразна и се засилва при конкретни спомени. Продължителната скръб обаче е всепоглъщаща и води до отказ от социални контакти. Подобно на някои трикове за справяне с есенна депресия, тук също е важна ранната диагностика и самонаблюдението.

Травматичната загуба също променя начина, по който преработваме мъката. Ако смъртта е била шокираща или опасна, ефектите са по-дълготрайни. При травматична загуба симптомите могат да включват посттравматично стресово разстройство (ПТСР), ако продължат над четири седмици. В такива ситуации е нормално човек да превърта събитията постоянно в мислите си. Опечалените често търсят логичен отговор на въпроса защо се е случило това нещастие.

Психологът Уилям Уордън описва основните задачи при преработката на загубата. Те включват пълно приемане на реалността и преработка на болката. Последната стъпка е адаптация към живот без починалия. При продължителната скръб опечаленият блокира в един от тези етапи. Гневът, вината и несъзнателното копиране на поведението на починалия стават постоянни спътници.

Признаването на състоянието за психично разстройство дава възможност на лекарите да търсят експертна помощ. Това улеснява финансирането на лечения от застрахователни компании и тестването на нови препарати. Има опасения, че този подход може да патологизира нормалния траур. Въпреки това промяната в грижата за опечалените е значителна, особено за родители, загубили дете.

Вивиан Пендър от Американската психологическа асоциация съветва хората да бъдат внимателни към себе си:

Ако наскоро сте загубили близък, най-важното е да се наблюдавате. Да изпитвате мъка, е напълно нормално, но не и тя да ви завладява изцяло, да не ви позволява да извършвате ежедневните си дейности и да ви откъсва от света. Ако сте в това състояние в продължение на месеци, потърсете помощ

Процесът на диагностика е изключително сложен. Не е добра идея хората сами да си поставят диагнози. Емоции като гняв, паника и срам могат да бъдат част от нормалния процес на скърбене. Само квалифициран специалист може да прецени дали става дума за разстройство на продължителната скръб.