Кое министерство тежи най-много: Анализ на ресурсите и властта в служебния кабинет
Анализ на политическата и ресурсна тежест на министерствата в служебния кабинет. Кои ведомства разполагат с най-голяма власт и какви са промените в бюджет 2026?
Служебният кабинет малко след клетвата си в парламента. СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ
Оценката за тежестта на всяко министерство и регулатор в рамките на служебното правителство се базира на няколко ключови фактора. Те включват ресурсната обезпеченост, правомощията по закон и политическата независимост на съответния ръководител. Важно е да се уточни, че този анализ не оценява личните качества на министрите. Той измерва сумарния резултат от възможностите за реални промени в кратък срок от три до пет месеца.
Най-важната позиция в държавната йерархия заема служебният премиер Андрей Гюров. Той притежава докторска степен по икономика от Виенския университет и богат опит в банковото дело. Тази подготовка му осигурява сериозно предимство при управлението на държавните процеси.
Най-важната позиция в България е на премиера – той не само предлага министрите, но и назначава над 50 зам.-министри, главния секретар на МС и още около 70 високопоставени длъжностни лица, които вземат важни решения.
След конституционните промени служебният премиер разполага с голяма самостоятелност. Парламентът не може да му гласува недоверие, а президентът няма правомощия да го сменя произволно. Това отрежда на премиерския пост максималните 10 точки по скалата на властта. Новият служебен кабинет демонстрира професионален подбор на кадрите.
Министерството на енергетиката се нарежда сред най-влиятелните ведомства с тежест от 7,5 точки. Министър Трайчо Трайков, бивш икономически министър и кмет на район „Средец“, управлява сектор, от който зависи просперитетът на индустрията. Без достъпна енергия икономическият растеж е невъзможен. Ведомството разполага със значителен ресурс и капацитет за бързи административни решения.
Министерството на земеделието и горите също получава 7,5 точки заради огромния финансов ресурс, който разпределя. Министър Иван Христанов играе ключова роля при определянето на ръководството на фонд „Земеделие“. Този фонд управлява най-големия дял от европейските субсидии за страната. Христанов вече е доказал своята решителност в прекратяването на непрозрачни практики в аграрния сектор.
На трето място по тежест е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) със 7 точки. Министър Ангелина Бонева е експерт по европейски програми с образование от Оксфорд и Грац. МРРБ контролира Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), което го прави едно от най-ресурсните министерства в кабинета.
Министерството на вътрешните работи (МВР) има критична функция за провеждането на честни избори. Министър Емил Дечев е юрист и експерт по антикорупционни реформи. МВР е сложна структура, където взаимодействието между министъра и главния секретар е от решаващо значение. Професор Румяна Коларова подчертава, че един министър трудно може сам да гарантира честността на вота без подкрепата на системата. Тежестта на МВР се оценява на 7 точки.
Интересни развития се наблюдават във финансовия сектор. Министерският съвет вече одобри проекта за държавен бюджет за 2026 г., който е подготвен изцяло в евро. Министър Георги Клисурски, възпитаник на Харвард и Уортън, трябва да маневрира в условията на 3% дефицит. Въпреки високата си експертиза, той е ограничен от рамката на бюджета, което му носи 6,5 точки тежест. Прогнозите за 2026 г. предвиждат държавен дълг от 37,6 млрд. евро, което представлява 31,3% от БВП.
Министерството на отбраната, ръководено от Атанас Запрянов, получава 5,5 точки. Ведомството разполага с увеличен бюджет за превъоръжаване, като за 2026 г. разходите за отбрана ще достигнат 2,657 млрд. евро. Това позволява значително увеличение на заплатите в сектора. Подобна е ситуацията и в МВР, където са заложени 2,317 млрд. евро за персонал и дейности.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с ръководител Росен Карадимов има тежест от 6 точки. Тя е ключова за контрола върху цените и пазарните картели. В същото време Министерството на околната среда и водите, оглавявано от Юлиян Попов, и КЕВР разполагат с по 5,5 точки заради своите регулаторни функции.
Министерството на икономиката и индустрията, водено от Ирина Щонова, управлява важни държавни предприятия и лицензионни режими. В условия на глобални конфликти отбранителната индустрия придобива стратегическо значение, което отрежда 5 точки на ведомството. С по-малка тежест са министерствата на транспорта (4,5 точки) и здравеопазването (4 точки).
Министърът на правосъдието е знакова фигура в цивилизованите държави. Но в България той е лишен от съществени правомощия. Не това министерство е центърът, който кове законите.
Министър Андрей Янкулов управлява ведомство с 4 точки тежест, тъй като основните лостове в съдебната система са в ръцете на ВСС. Електронното управление, водено от Георги Шарков, също получава 4 точки поради трудността за реализиране на мащабни дигитални реформи в кратък срок.
През февруари 2026 г. правителството прие доклад за изпълнение на Плана за намаляване на административната тежест. Този план включва 235 мерки, засягащи 91 закона, което е опит за облекчаване на бизнеса и гражданите. Въпреки това, министерства като тези на туризма, културата и спорта остават в дъното на класацията с тежест около 1,5 точки поради силно ограничените си бюджети и правомощия.
