КНСБ: Продължава плавното поскъпване, краставиците са шампиони по цени за последните 9 месеца

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) представи актуални данни за движението на цените у нас. Анализът обхваща промените в малката потребителска кошница за февруари 2026 година. Данните показват плавно, но устойчиво нарастване на разходите за живот на българските граждани. Стойността на малката потребителска кошница достигна 59,48 евро през февруари. Това представлява увеличение от 1,2% спрямо предходния месец януари. В сравнение с юни 2025 година, общото поскъпване е близо 5%.

Зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ Виолета Иванова представи детайлите. Тя подчерта, че цените продължават да се покачват с бавен темп. Въпреки това се наблюдава сериозно поскъпване при основни хранителни продукти. Краставиците отчитат рекордно поскъпване от 73,7% спрямо юни 2025 година. Само за последния месец цената им е скочила със 7,3%. Доматите също следват тази негативна тенденция. Тяхната цена се е повишила с 6,6% спрямо януари и с 10,5% спрямо юни миналата година.

Хлябът „Добруджа“ продължава да тежи все повече на семейния бюджет. Цената му се е вдигнала с 1,4% за месец и с над 6% на годишна база. Пилешкото месо също бележи значителен ръст от над 11%. Лимоните са сред продуктите с най-изразено месечно увеличение. Според експертите причините не се коренят единствено в сезонния характер на продуктите. Наблюдават се изявени спекулативни практики по веригата на доставки.

Разликата между цените на едро и дребно при някои стоки често надхвърля 70%. Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи конкретни примери за пазарни аномалии. Оризът и белият боб отбелязват рекордна разлика между предлагането на борсата и в магазина. Тази разлика надхвърля 60% в ущърб на крайния потребител. Димитров призова регулаторните органи за незабавни и щателни проверки на тези маржове.

„През всички тези месеци, от юни досега, почти неизменно с много малко флуктоации, се поддържат разлики между цената на дребно и цената на едро. 50,60,70 и над 70 % от борсата до съответния магазин,независимо дали е верига или малък квартален магазин. Кравето сирене и млякото или е най-скъпото между тези 7 държави в България през последните няколко години вече, или близко до най-скъпото. Най-лошото е, че има концентрация, непозволена концентрация, 77 % от пазара на прясно мляко в България се владее от 2 фирми. Тези 4000 евро, продължавам да твърдя, които отчита НАП са нищо като глоби при хилядите проверки, да не каже десетки хиляди, които бяха направени.“

Синдикатът следи цените в над 600 малки и големи търговски обекта. Мониторингът се извършва в 81 общини в цялата страна от средата на 2025 година. Две фирми контролират 77% от пазара на прясно мляко в България. Тази висока концентрация влияе пряко върху крайната цена за потребителите. Цените на млечните продукти у нас са 125% от средното европейско ниво. Това поставя България сред страните с най-скъпи млечни стоки в региона.

При някои специфични стоки се наблюдава месечна стабилност, но дългосрочен ръст. Минералната вода и кафето запазват цените си спрямо януари. Въпреки това, от юни 2025 г. водата е поскъпнала с близо 11%. Кафето еспресо в чаша е поскъпнало с цели 43% за същия период. Тези данни показват сериозен натиск върху ежедневните разходи на българите.

Услугите също допринасят за общото поскъпване на живота. Платеното паркиране е увеличило цената си с 0,8% спрямо януари. Фризьорските услуги бележат ръст от 0,6%. КНСБ отчита, че в малките търговски обекти се поддържат по-ниски цени при десет храни. Плодовете и зеленчуците обаче остават по-скъпи в по-малките магазини спрямо големите вериги.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров разкритикува ефективността на контролните органи. Той определи глобите от 4000 евро, отчитани от НАП, като крайно недостатъчни. Според него те не съответстват на мащаба на направените хиляди проверки. Синдикатът настоява за по-строги санкции и реална намеса на държавата. Целта е да се прекратят спекулативните надценки от борсата до магазина. Стабилизирането на цените изисква прозрачност по цялата верига на доставки.