КНСБ призова за незабавна замяна на плоския данък: „Ние сме в компанията на Беларус и Унгария“
КНСБ официално призова за замяна на плоския данък с прогресивен, посочвайки, че той води до задълбочаване на социалното неравенство и не е довел до очакваното намаляване на сивата икономика или ръст на инвестициите. Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов, България остава в малка група страни, запазващи тази система, докато повечето държави от Източна Европа постепенно я изоставят.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) официално се обяви за замяна на плоския данък с прогресивен. Синдикатите организираха конференция под наслов „Време за равносметка: С тази данъчна система дотук!“, на която представиха задълбочен анализ на дефектите в настоящата данъчна система на страната.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров откри събитието, като подчерта, че задълбочаването на неравенствата в обществото неизбежно водят до катаклизми и неочаквани последствия. Той посочи необходимостта от преосмисляне на фискалната политика.
„Ще се опитаме да покажем дефектите на нашата данъчна система.“
— Пламен Димитров, президент на КНСБ
Плоският данък – път към социалното неравенство
Жак Папаро, директор на Фондация „Фридрих Еберт“ – България, подкрепи позицията на синдикатите. Той категорично заяви, че плоският данък представлява най-директният път към социалното неравенство. Папаро не препоръча пряко германската данъчна система, тъй като тя е прекалено сложна. Той обаче изрази мнение, че българската система може да бъде вдъхновена от духа и справедливостта, които съществуват в други европейски модели. Като пример той даде Германия, където лъжата пред данъчната служба води до наказания.
„Предполагам, че от мен се очаква да препоръчам германската данъчна система, но няма да го направя по простия начин, че тя е прекалено сложна. Това, че системата е сложна, не означава, че не е хубава. Просто в Германия някои неща функционират по друг начин.“
— Жак Папаро, директор на Фондация „Фридрих Еберт“ – България
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов представи кратка презентация, посветена на ефективността и вредите от плоския данък. Основният му аргумент е, че облагането с еднаква ставка на бедни и богати представлява форма на дискриминация. Костов припомни историята на въвеждането на плоския данък в България и изтъкна четирите причини, довели до това решение.
Данните, представени от КНСБ, показват, че плоският данък не е изпълнил заложените очаквания. Според анализа на Костов, поради запазването на плоския данък, инвестициите като дял от БВП са намалели, а приходите от данъци като дял от БВП също са регистрирали спад. Нещо повече, сивата икономика не е намаляла, въпреки обещанията при въвеждането на системата. Към днешна дата, България е една от малкото страни в Европа, които все още поддържат плосък данък, докато повечето европейски държави вече са преминали към прогресивно облагане. В този контекст, неравенствата в доходите в България са сред най-високите в ЕС.
България в изолация
Костов обърна внимание на факта, че дори други страни от Източна Европа постепенно започват да се отказват от плоското облагане. Главният икономист иронично отбеляза позицията на страната на европейската данъчна карта.
„Ние сме в компанията на Беларус и Унгария“
— Любослав Костов, главен икономист на КНСБ
Международни институции като МВФ също препоръчват премахването на плоския данък в България и въвеждането на прогресивно облагане. Въпреки това, тази препоръка остава отхвърлена от българския политически елит. Анализаторите смятат, че запазването на системата облагодетелства най-богатите, тъй като 10% от населението с най-високи доходи получават над 40% от общия доход след данъци, докато средното ниво за ЕС е 27%. Министерството на финансите и част от икономистите у нас защитават плоския данък заради леснотата на администриране. Данните на КНСБ обаче показват, че неравенствата са се увеличили вследствие на фискалната политика.
