КНСБ: Надценките на основни храни достигат 90%, България е най-скъпа в ЕС
Проучване на КНСБ, подкрепено от данни на КЗК, разкрива, че надценките на основни храни в България достигат шокиращите 90%, което е близо три пъти повече от средното за ЕС. Въпреки ниските изкупни цени на суровини като млякото, крайните цени в магазините са най-високи в Съюза, което рязко влошава покупателната способност на българина. В отговор на проблема, КЗК започна проверка, а Министерството на земеделието предложи въвеждане на таван от 20% за надценките на 22 основни стоки.
Снимка: БГНЕС
Надценките на хранителните продукти в българските магазини варират между 50 и 90%, показват данните от сравнително проучване на КНСБ. Синдикатът провери цените в над 600 търговски обекта у нас, като съпостави стойностите с тези в други държави членки на Европейския съюз. Резултатите категорично показват, че основни продукти като мляко, брашно, сирене, олио и ориз струват най-скъпо именно в България в сравнение с останалите страни от ЕС.
Разликата в надценките у нас е значително по-голяма от средните нива в Европа, където маржовете обикновено не надхвърлят 30%. Последваща детайлна проверка, стартирана от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по инициатива на КНСБ, потвърди, че при млечните продукти надценките достигат до 90%.
Проучването на КНСБ, което за първи път сравнява цените на храните у нас с чужбина, разкрива още по-тревожни факти относно покупателната способност. Една трета от стоките в малката потребителска кошница са най-скъпи именно в България. С минималната си заплата българинът може да купи тази кошница едва 9,6 пъти, докато в Румъния това е възможно над 16 пъти, а в Германия – 30 пъти. Това засилва социалното въздействие на инфлацията, тъй като делът на доходите, изразходвани за храна, е един от най-големите в ЕС.
Парадоксът на млякото: Ниска изкупна цена, висока крайна стойност
Данните показват огромен дисбаланс между изкупните цени на суровините и стойността им на рафтовете. Например, в мандра край Варна литър краве мляко се изкупува за около лев.
„За мен това е изкупване на прясното мляко под себестойността. Някъде от порядъка на 89-90 стотинки до 1 лев, 1,10 лв. най-високата цена, която е изкупната за кравето мляко.“
— Златина Георгиева, фермер
В същото време, според фермера Златина Георгиева, литър мляко в магазина върви от 3,50 лв. нагоре. Тя твърди, че големите търговци диктуват условията на пазара и формират печалбите си по собствена преценка.
„Литър мляко, мисля, че някъде върви от 3,50 лв. нагоре. За жалост търговецът определя правилата и той определя цените.“
— Златина Георгиева, фермер
КНСБ допълнително отчита разлика между 23 и 71 процента между цените на едро и дребно. Надценката при продукти като сирене, яйца, домати и картофи минава 50 на сто.
Търсене на регулация и европейски опит
Експерти обясняват високите маржове отчасти с размера на пазара. Професор Виолета Димитрова от Икономически университет – Варна, посочва, че малкият пазар принуждава веригите да поддържат по-високи равнища на маржовете, за да постигнат необходимите обеми продажби.
„Проблемът в България е и малкият пазар, при малкият пазар, за да има обеми продажби, веригите са принудени да поддържат малко по-високи равнища маржове.“
— Проф. Виолета Димитрова, Икономически университет, Варна
На фона на общественото недоволство, изразено от граждани като Георги Томов и Йорданка Тодорова, които усещат ежедневно поскъпването, се поставя въпросът за държавната намеса.
„Мисля, че на някои даже 200% са вдигнати цените на някои стоки. Едни праскови миналата година бяха 2-3 лева, сега са 7-8 лева“
— Георги Томов
Президентът на КНСБ, Пламен Димитров, настоява за решителни мерки.
„Разликата между доставната цена и продажната цена в търговските вериги, особено големите търговски вериги, е между 50 и 90%. Всъщност е извлечена от данните на самите търговски вериги. Дали това е справедлива пазарна цена, всеки може да си направи извод. Категорично не е, според нас.“
— Пламен Димитров, президент на КНСБ
За да се постигне по-справедливо разпределение на добавената стойност, Министерството на земеделието предлага законопроект за въвеждане на таван от 20% на надценките за 22 основни хранителни стоки. Като пример за добра практика се дава Великобритания, където има правителствено звено и ежегоден мониторинг на взаимоотношенията между производители и търговски вериги. Това позволява на производителите да споделят данни за нелоялни практики и веригите да регулират действията си.
Обществото очаква не само обявяване на данни, но и реални санкции и действия, за да се възстанови доверието в пазара.
„Оттук нататък да последват санкции, действия. Хората очакват не да си играем с числа, да обясняваме и обявяваме цени и движенията нагоре – надолу. Само тогава хората ще повярват, че има държава в тази държава.“
— Пламен Димитров, президент на КНСБ
КЗК продължава своята детайлна проверка на пазара на млечните продукти, като целта е да се установи дали високите надценки са резултат от нелоялни практики или пазарни изкривявания. Надценките в България са почти три пъти по-високи от средните за ЕС (25-35%), което налага спешни регулаторни мерки.
