КНСБ: България е загубила 15% от работната сила в индустрията за четири години

България е загубила над 104 хиляди работни места в индустрията между 2019 и 2023 г. Данните на КНСБ показват 15% спад на работната сила в сектора.

КНСБ: България е загубила 15% от работната сила в индустрията за четири години
Време за четене: 2 мин. 5 февруари 2026

Българската индустрия преминава през тежък период на преструктуриране, който води до масова загуба на кадри. Данните на Индустриалните федерации към КНСБ показват, че между 2019 и 2023 г. страната е загубила 104 557 работни места в производството. Това представлява близо 15% от общата работна сила в сектора, като почти половината от тези съкращения са в преработващата промишленост.

Синдикатите алармират, че България регистрира един от най-високите темпове на загуба на заетост в цяла Европа. Ситуацията не показва признаци на стабилизиране и през настоящата година.

„Негативният тренд продължава и през последните две години, като през 2024 г. бяха загубени допълнително близо 13 хиляди работни места”, алармират от синдиката.

Проблемите в производството не са изолирано явление само у нас. Подобни процеси се наблюдават и при водещи икономики, като например германската автомобилна индустрия загуби 50 000 работни места само за една година. В европейски мащаб секторът е останал без един милион служители за същия четиригодишен период.

Секторният анализ показва сериозна криза в металургията, където производството на метали се свива с над 30%. Химическата индустрия също бележи негативни резултати. На този фон светъл лъч остават производството на машини и оръжейната индустрия, които отчитат ръст. Въпреки загубата на индустриални кадри, общото ниво на безработица в страната остава ниско поради пренасочване на хората към други сфери.

Предварителните прогнози за 2025 г. сочат, че относителният дял на индустрията може да падне под 20% от брутната добавена стойност. КНСБ настоява за спешна държавна намеса и създаване на Фонд за защита на уязвимите индустрии. Синдикатите подчертават, че икономическият растеж в момента се крепи основно на вътрешното потребление, докато преките чуждестранни инвестиции остават в ниските нива между 2 и 4% от БВП.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *