„Книга на промените“: Древен Китай е предсказвал бъдещето с бинарен код преди 3000 години

„Книга на промените“, известна още като „И Дзин“, разкрива интуитивни методи за прогнозиране на бъдещето. Древен китайски текст на повече от 3000 години, той комбинира математика и философия. Ново изследване показва, че книгата използва принципи, сходни с бинарния код и координатните оси. Това позволява създаването на модел за предсказване на бъдещи събития.

„И Дзин“ е настолна книга от VIII век пр.н.е. до днес. Тя продължава да вълнува изследователи по света, включително в България. Д-р Теодора Куцарова, преподавател по китайска култура, посвещава своето изследване на „Книга на промените“. Нейната нова книга „Гадателство и нумерология в Древен Китай: „Книга на промените“ и „Десетте крила“ излезе в края на 2025 г. Тя е сред най-задълбочените съвременни български проучвания по темата. Трудът на д-р Куцарова е признат в академичните среди, като Българското национално радио го определя като ключов за китайската филология у нас.

Д-р Куцарова разкрива как да разбираме ритъма на промяната. Тя обяснява и как да се приспособяваме към нея. Книгата може да служи като инструмент за самопознание и развитие.

Книгата е предназначена да помага на хората в действията и поведението им и ясно да показва дали откликването на съдбата ще е благоприятно, или не,

обяснява тя пред „24 часа – 168 истории“. Текстът съдържа и вечни съвети за осъзнаване и поправяне на грешките. Той насърчава връщането към „средния път“ – вътрешното равновесие и умереността.

Произходът на тези практики е изключително древен. Още през неолита хората са предсказвали бъдещето, нагрявайки животински кости. Пукнатините по тях са се разчитали като отговори на въпроси. През династия Шан (1600-1046 г. пр.н.е.) методът еволюира. Започва използването на коруби от костенурки. Тази практика е смятана за точна и се е използвала до последната династия Цин (1644-1911 г.).

„Книга на промените“ започва да се формира около XI век пр.н.е. Най-ранните текстови записи за гадаене с нея са от VIII век пр.н.е. Творбата е изгорена от Цин Шъхуанди, но е възстановена по памет през VI век пр.н.е. Древните китайци са вярвали, че времето не е линейно, а е подчинено на триизмерно тороидално движение на Дао. Миналото се навива като свитък, а бъдещето се развива.

Според тях миналото е следването на естествената посока на потока на времето и на ци, а желанието да надникнем в бъдещето е движение срещу естествената посока на потока на времето и на ци, затова отгатването на числата на бъдещето е нещо в смисъла на „обратно броене“,

разказва Теодора Куцарова. Всички събития, минали и бъдещи, са предопределени на базата на бинарен код. Затова китайците гадаят и за минали събития, за да разберат тяхното естество и повтаряемост.

Гадателството в Древен Китай е тясно свързано с науката. То се базира на фракталността на микро- и макрокосмоса. Идеята е, че всичко около нас съдържа зачатъците на бъдещето. Те се проявяват като образи, произтичащи от различни честоти на трептене на ци. Дори при неблагоприятна хексаграма, „И Дзин“ рядко дава усещане за необратимост. По-често се дават инструкции как да се измъкнем от лоша ситуация. Това показва, че предсказанието е „условно бъдеще“, което може да бъде предотвратено с правилни действия. Повтарянето на гадаенето също е начин за коригиране на съдбата.

Официалното описание на книгата на д-р Куцарова подчертава, че гадаенето чрез „Книга на промените“ е метод за разбиране на ритъма на промяната. То помага за съгласуване на човешките действия с естествения порядък. Хексаграмите се разглеждат като универсален бинарен код. Той описва архетипни модели на съществуване, приложими към природни процеси, човешка психика и социални ситуации. Системата се интерпретира като динамичен модел на реалността, а не само като гадателски инструмент.

В българската академична среда вече има и други текстове, които разглеждат „Книга на промените“ в контекста на древнокитайските гадателски практики. Сравнителни изследвания между надписите върху гадателски кости и езика на „И Дзин“ показват, че текстът е резултат от дълга традиция и многократна редакция до династия Западна Хан. Популярни български текстове изрично извеждат паралела между бинарния код на 0/1 и двойката ин/ян. Те подчертават, че цялата система от 64 хексаграми може да се разглежда като древна форма на бинарно кодиране на информация.

Гадаенето става все по-математическо с годините. През династия Джоу се развива методът с 50 стъбла на бял равнец или с три монети. Последният е бърз и лесен за усвояване. До ден днешен се смята за прецизен. Чрез тези методи от 64-те възможности може да се извлече актуалната хексаграма. Тя представлява шест позиции (инска – прекъснати, и янска – непрекъснати линии). Те се изписват отдолу нагоре и представляват времевите етапи на промяната. Тези линии си взаимодействат, разкривайки естеството на архетипната ситуация. Д-р Куцарова смята, че гадаенето е и начин да се справим със социалната и психологическа несигурност. То ни дава възможност да контролираме средата.

При гадаене е важно въпросът да е искрен и свързан с реален проблем. Той трябва да е формулиран така, че да може да му се отговори с „да“ или „не“. Съсредоточеността и вярата в системата са ключови. Всяка линия от 64-те хексаграми може да бъде отнесена към точка във времепространството. Тя съдържа цялата минала и бъдеща история на човечеството. Това е така, защото „И Дзин“ въплъщава повторяемостта на циклите.

В настъпването на бъдещето има някаква предизвестеност, сякаш то само търси начини да предизвести за себе си, да ни подготви, все едно от нашето приемане зависи неговото сбъдване,

казва д-р Куцарова. Мозъкът ни е прогнозиращ орган. Той конструира реалността въз основа на информация. Ние сами създаваме бъдещето като паралелни светове. Психосоматичната ни енергия се съсредоточава в един от тези канали. Така бъдещето върви по пътя, който ние избираме. Ние вървим към бъдещето по пътя, който то ни отваря.

„Книга на промените“ ни учи как да следваме собствения си път. Тя ни показва как да бъдем себе си и да оцеляваме в сложния свят. Боравенето с нея активира и засилва нашата интуиция. Текстът е архетипен и резонира с всеки читател по различен начин. Гадаенето е изцяло интуитивен и субективен процес. Той ни помага да видим себе си, да осъзнаем кои сме и накъде сме се упътили.