Ключово съгласие за Бюджет 2026: МРЗ от 620 евро и скок на майчинството, но дефицитът остава хроничен
Управляващите постигнаха съгласие по основните параметри на Бюджет 2026, включително минимална работна заплата от 620.20 евро и почти 15% увеличение на майчинството за втората година. Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков обаче предупреждава за хроничен дефицит и неминуемо увеличение на данъците, прогнозирайки голяма публична криза през 2027 г.
Управляващите постигнаха съгласие по основните параметри на Държавния бюджет за 2026 година, въпреки закъснението на бюджетната процедура с три седмици. Решението идва след заседание на Съвета за съвместно управление, където са обсъдени държавният, социалният и здравният бюджет. Бюджетът за 2026 година е исторически за страната, тъй като ще бъде първият бюджет, изготвен в евро, отбелязващ навлизането на България в еврозоната.
Една от основните промени касае минималната работна заплата (МРЗ). Първоначалната идея за по-малко увеличение беше изоставена. МРЗ ще достигне 620 евро и 20 евроцента (1213 лева) от Нова година, както е записано в Кодекса на труда. Този ход доведе до отмяна на насрочения протест от КНСБ и КТ „Подкрепа“, макар синдикатите да остават в протестна готовност. Очаква се Министерството на финансите да обяви официално параметрите, въпреки че крайният срок за внасяне на текстовете в Народното събрание (31 октомври) вече е пропуснат.
„Беше постигнато съгласие по основните параметри, като се обединихме около позицията, че това са единствените възможни бюджети, които намират един изключително труден баланс.“
— Деница Сачева, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ–СДС
Социални мерки и капиталови разходи
Постигнатото съгласие обхваща и редица социални параметри. Майчинството за втората година ще бъде 460 евро (900 лева), което представлява почти 15% увеличение спрямо настоящия размер. Друга промяна предвижда майките, които се върнат на работа, да получават 75% от обезщетението, докато в момента процентът е 50%. Предвидено е също увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор, като се запазва и плоският данък от 10%.
За капиталови разходи общините ще получат 980 млн. евро догодина. Тези решения са били договорени на Съвета за съвместно управление.
„Минималната работна заплата, която ще бъде предложена за разглеждане в НСТС, ще бъде 620 евро, тоест 1213 лева, което отразява в момента действащото законодателство. Майчинството за втората година ще бъде 460 евро, или номинал от 900 лева, което е почти 15% увеличение от сегашното. Ще бъде предложено и майките, които се върнат на работа, да получават и 75% от обезщетението — в момента е 50%.“
— Деница Сачева, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ–СДС
Предупреждения за дефицита и бъдеща криза
Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков прогнозира, че в бюджета се очакват още промени до внасянето му в Народното събрание. Той изрази притеснение относно хроничния дефицит, който съпътства бюджетите през последните пет години, като предупреди, че увеличаването на данъците е неминуемо. Дянков също така посочи, че дефицитът през текущата година е бил задържан чрез намаляване на разходите, често чрез отлагане на плащания.
„Юли–юни за инфраструктура се харчеха около 1,5 млрд. лева, което беше точно програмата за 2025 година в бюджета. Август месец, при положение че това е много сериозен месец за строителство, внезапно излизат около 600 млн. лева фактурирани и платени от бюджета. Какво означава това? Не че не се строи, а просто Министерството на финансите е казало на всички, които изпълняват поръчките, да не фактурират.“
— Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет
Дянков прогнозира, че истинският проблем няма да е Бюджет 2026, а този след него. Според него 2027 г. ще бъде година на голяма публична криза в България. Той очаква страната да влезе в процедура за свръхдефицит, като максималният размер на дълга през 2026 г. ще надхвърли 20 млрд. лева. Експертите предупреждават, че растежът на разходите без адекватни приходи може да затрудни постигането на устойчивост и да доведе до допълнително увеличение на държавния дълг.
Повишение на осигурителните вноски
Една от приетите, но все още неоспорена големи промени, е увеличението на осигурителните вноски с два процентни пункта, което представлява ръст между 10 и 13%. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов коментира, че тази мярка излиза като допълнително бреме за работещите.
„Това се говори от доста време. Лошото е, че се прави в момент, когато очевидно Бюджет 2026 не е с мисъл за работещите — от гледна точка на политиката, която е формулирал — и излиза като допълнително бреме. Иначе собствените приходи в НОИ с тези 2% ще се повишат на 59%, и само 41% ще е трансферът от бюджета.“
— Любослав Костов, главен икономист на КНСБ
Асен Василев, председател на ПП, твърди, че това увеличение ще натовари българските граждани с между 600 и 1000 лева годишно, в зависимост от техните заплати. Очаква се скоро Министерството на финансите да предостави пълните параметри, за да бъде проведен и Съвет за тристранно сътрудничество преди гласуването в Министерския съвет и внасянето на бюджета в Народното събрание.
