Климатичните промени в България: Температури, рекорди и нестабилни сезони
Климатът в България се затопля с тревожни темпове, като средната температура се е повишила значително. Зимите са по-меки, а летата – рекордно горещи, с продължителни горещи вълни. Нестабилността на сезоните води до промени във валежите и водните ресурси, което изисква спешни мерки и адаптация.
Климатът в България претърпява значителни промени, като през последните десетилетия се наблюдава ускоряване на затоплянето. Зимата на 2023 г. и лятото на 2024 г. поставиха нови рекорди, а 2025 г. продължава тази тенденция. Тези изменения засягат всички аспекти на живота.
Средната температура в България се е повишила с 0,9 градуса от средата на миналия век. Според последни анализи, този ръст достига приблизително 1.5°C за последните 50 години, надхвърляйки средното за Европа. Това води до преместване на снеговалежите към март и април. Снежната покривка в Рила и Пирин е с 30-40% по-тънка от нормата преди 20 години.
Доц. Лилия Бочева, НИМХ: „Фактът, че в ниската част на страната нямаме райони с постоянно задържаща се снежна покривка, по-скоро наблюдаваме петнист характер на снежната покривка и задържане за не повече от седмица. Означава, че действително поне моето поколение в детството си е гледало различна зима от тази, която имаме в момента.“
Повишението на температурите е осезаемо през всички сезони, особено след 2000 година. 2024 година беше най-топлата, регистрирана досега. Тогава в Сандански термометрите показваха над 40 градуса в продължение на девет дни. Това е абсолютен рекорд за най-тежка гореща вълна у нас.
Доц. Лилия Бочева, НИМХ: „Имаме нарастване на температурите през всички сезони. След 2000 година особено, повечето години са с отклонения над нормите, така че миналата година, 2024, беше най-топлата, която е регистрирана до този момент.“
През 2025 г. лятото също се оказа изключително горещо. Юли и август бяха сред най-топлите месеци в историята. Продължителни горещи вълни засегнаха особено югозападните райони като Сандански и Петрич. Нарастването на броя и продължителността на горещите вълни е с над 150% през последните две десетилетия. Това води до сериозни последици за здравето и икономиката. Земеделците в Югозападна България вече експериментират с нови култури заради тези промени.
Доц. Лилия Бочева, НИМХ: „Тази година, 2025, лятото също се показва доста топло през юли, но там поредните дни бяха от порядъка на седем в района на Петрич и шест в района на Сандански. Не че преди не е имало такива температури, просто продължително задържане означава нещо различно, както за хората, така и за околната среда.“
Проф. Людмил Вагалински и екипът му, работещи на разкопките на Хераклея Синтика, изпитват пряко ефекта на горещите лета.
Проф. Людмил Вагалински: „Трудно е! Над 40 градуса на сянка – 42-43-44. Това лято пак имаше такива горещини. Намалявам работното време да речем от 6 до 12, защото след 12 не се диша и уредите дори отказват. Радвам се, че нямахме такива здравословни проблеми и никой не е пострадал, защото пък и работим с машини на големи дълбочини, взимаме мерки.“
Доц. Лилия Бочева, НИМХ: „По-слабият приток по-скоро се дължи не толкова на недостига на количество валежи, колкото на типа валежи, които падат, нараства приноса на краткотрайните интензивни валежи, каквито са летните валежи или каквито наблюдавахме и сега през есента, силни интензивни валежи, които водят по-скоро до бедствия в регионално и в локално, отколкото до принос към реките.“
Министерството на околната среда и водите обяви нови мерки. Те включват инвестиции в устойчиво управление на водните ресурси и превенция на горски пожари. Екологични организации и опозиционни партии настояват за по-амбициозни действия. Те призовават за по-строги регулации на емисиите и инвестиции в зелена енергия. Местни общности настояват за по-добра инфраструктура и подкрепа за адаптация на селското стопанство. Климатичните промени водят до повишаване на бедността и неравенството, засягайки най-уязвимите групи. Температурните рекорди, горещите вълни, сушата и нестабилните сезони са ясно предупреждение за необходимостта от незабавни действия.
