Климатичните промени определят пола на бъдещите поколения

Векове наред науката приемаше съотношението между половете при раждане за биологична константа. Ново мащабно проучване на Оксфордския университет обаче разбива този мит. Изследването е публикувано в престижното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Резултатите показват, че климатичните промени влияят директно върху баланса на човешката популация.

Анализът обхваща над 5 милиона раждания в 33 държави от Субсахарска Африка и Индия. Учените установяват, че екстремните температури по време на бременност променят съотношението между момчета и момичета. Екстремните температури по време на бременност влияят пряко върху съотношението на половете при новородените. Централната хипотеза се опира на концепцията за уязвимата Y хромозома.

Мъжките ембриони са парадоксално по-крехки по време на вътреутробното развитие. Те изискват повече енергия и по-големи майчини ресурси за оцеляване. Когато тялото на майката е подложено на топлинен стрес, настъпват сериозни физиологични промени. Дехидратацията и хормоналният дисбаланс принуждават организма да прави безпощаден избор. За да защити здравето на майката, тялото по-често жертва бременностите с момчета.

“Екстремните горещини не са само заплаха за общественото здраве. Ние показваме, че температурата фундаментално оформя човешката репродукция, като влияе върху това кой се ражда и кой – не”

посочва д-р Жасмин Абдел Гани.

Изследването разкрива конкретен температурен праг, който действа като превключвател. Демографските промени стават видими веднага след трайно преминаване на границата от 20 градуса по Целзий. Хората често не разпознават умерената топлина като заплаха. Въпреки това, тялото на бременната жена започва да изпитва затруднения с терморегулацията точно след този момент.

В Африка ефектът е чисто биологичен и води до спад в раждаемостта на момчета през първия триместър. В Индия ситуацията е по-различна поради социални фактори. Жегата действа като бариера пред достъпа до специализирани клиники за селективни аборти. Това временно ограничава половата диспропорция в региони с предпочитание към синове.

Здравето на майката зависи от множество фактори, включително социалната среда. Щастливият брак пази от трупане на килограми и подобрява общото състояние на организма. Физически изтощените жени от бедни семейства обаче са в най-голям риск да загубят неродено момче.

Историческите данни потвърждават тази зависимост и при други стресови събития. След земетресението в Кобе и атентатите от 11 септември броят на момчетата намалява значително. След падането на Берлинската стена раждаемостта на момчета в Източна Германия пада до исторически минимум. Колективният стрес от неясното бъдеще е активирал биологичния механизъм за селекция.

Финландски учени откриват подобни модели в църковни регистри от XVIII век. Суровите зими и гладът винаги водят до по-малко мъжки рожби. Химическото замърсяване и смогът в Китай също влияят на този процес. Хранителният режим също играе ключова роля за определяне на пола.

“Тялото преценява, че ниската кръвна захар е знак за недостиг на ресурси и се освобождава от мъжките фетуси, които застрашават майката.”

Жените, които консумират калорична храна, богата на калий и витамини, раждат момчета в 56% от случаите.

Изследванията показват, че жените са по-уязвими към климатичните промени поради социални роли и физиология. Същевременно, мъжете имат между 16 и 26% по-висок въглероден отпечатък в сравнение с жените. Разликите в консумацията и транспорта правят мъжете по-големи замърсители. Те също така по-рядко приемат научния консенсус за климатичните промени. Глобалното затопляне вече не е само екологичен проблем, а фундаментален демографски фактор.