Климатичен колапс в земеделието: Нулева реколта за овощари и рекордно ниски цени за зърнопроизводители
Българското земеделие е изправено пред безпрецедентна криза през 2025 г. заради екстремните климатични промени. Овощари отчитат 100% щети от слани, а зърнопроизводители се борят с ниски добиви и сриващи се изкупни цени, докато разходите им растат.
Източник: iStock by Getty Images/колаж: Петя Александрова, Dir.bg
Българското земеделие посреща 2025 г. на ръба на оцеляването. Липса на валежи, екстремни летни горещини и опустошителни пролетни слани оформиха една от най-тежките години за сектора, поставяйки фермерите пред двоен натиск – сриващи се добиви и парадоксално ниски изкупни цени. Докато страната се бори с мащабни горски пожари и все по-чести климатични аномалии, въпросът вече не е дали, а как секторът може да се адаптира, за да не се превърне в поредната жертва на променящия се климат.
Прогнозите са мрачни: нулева реколта за много овощари и драстично намалени добиви при зърнените култури. Научният анализ потвърждава тревогите на стопаните. Според Надежда Шопова, асистент в секция „Климат“ към БАН, бъдещето на ключови култури зависи пряко от способността ни да се адаптираме.
„С увеличаване на температурата нарастват и стресовите фактори. Без напояване отглеждането на пролетници е силно рисково, да не кажа, че ще бъде и невъзможно в бъдеще. Културите, за които говорим, са със стратегическо значение за нас и следва да успяваме по някакъв начин да поддържаме независимост.“
— Надежда Шопова, асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН
Тя обясни, че добивите са пряко повлияни от почвените влагозапаси и валежите, които стават все по-непредвидими и неравномерно разпределени в различните региони на страната.
Икономическа буря в полето
Наред с климатичните удари, зърнопроизводителите се сблъскват и с абсурдна пазарна логика. Докато разходите им за горива, торове и препарати растат, цените на продукцията им на международните пазари падат. Николай Киров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас, описва ситуацията като икономическа бездна.
„Всичко върви нагоре, само цената на продукцията, която продаваме, не е адекватна. Именно заради това много колеги, които обикновено са тези с по-малко декари земя, ще се окажат сега в много тежко финансово състояние.„
— Николай Киров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас
Киров добави, че не помни толкова променлива и тежка година. Късните пролетни слани са унищожили есенниците, а последвалата суша е нанесла тежък удар върху пролетните култури като слънчогледа.
„Годината ни постави пред много изпитания.“
— добави той
Сто процента щета в овощните градини
Ситуацията при овощарите е дори по-катастрофална. Вежди Орманов, един от най-големите производители на череши в страната, отчита тотална щета. Рязкото застудяване през април, когато температурите са паднали до -7°C, е унищожило напълно реколтата.
„Нулева е годината, 100% щета. Спомням си, през 1997 година имаше една ранна пролет, след която последва рязко захлаждане. След -3° вече почти не оцеляват овошките. А тук тази година през април градусите паднаха до -7°.“
— Вежди Орманов, производител на череши
Според него е крайно наложително да се създадат общи европейски директиви и решения за застраховане на производителите, тъй като всички оперират на единен пазар и са изложени на сходни рискове.
Поглед към бъдещето: Технологии и иновации
Въпреки кризата, експерти виждат изход в масовото навлизане на технологии и устойчиви практики. Модерното земеделие вече не разчита само на тежък труд, а на умни решения – прецизно напояване, сензори за влажност, дронове за наблюдение и дори изкуствен интелект за анализ на данни, какъвто е примерът с естонската платформа „ЕАгроном“. В България и Румъния вече стартира и акселератор за зелено земеделие, който търси иновативни проекти за климатична адаптация и биоразнообразие. Преходът към регенеративни практики може не само да спаси сектора, но и да го превърне от източник на емисии във „въглероден кладенец“, който улавя въглерод от атмосферата и подобрява здравето на почвите. Адаптацията вече не е избор, а единственият път напред.
