Климатът – горещата истина: Как жегите променят виното в долината на Струма

Климатичните промени и екстремно високите температури трансформират географията на българското лозарство. Производителите в Югозападна България отчитат сериозни промени в традиционните райони за отглеждане на грозде. Горещите лета вече променят начина, по който се произвежда вино в долината на река Струма.

Термометрите в Сандански и Петрич често достигат критичните 40 градуса през летните месеци. За стотици семейства в региона винопроизводството остава основен поминък. Продължителните засушавания обаче застрашават обема на реколтата. Агрономите наблюдават периоди от над 60 дни без никакви валежи.

„Липсата на дъждове в дадени месеци, има ли сме и периоди над 60 дни, в които нямаме вода, имаме сонди, капково напояване, но изглежда това не е много достатъчно, защото в наистина топлите дни водата не стига до корена.“

Екстремната жега принуждава стопаните да търсят иновативни решения от Близкия изток. Те внедряват модерни израелски системи за подземно напояване. Тази технология позволява прецизен контрол върху развитието на лозята. Подземното подаване на вода предпазва ресурса от изпарение и поддържа качеството на гроздето. В момента сезоните стават все по-нестабилни, което изисква пълна технологична адаптация.

„Ние вече сме изградили система с капково напояване, с което контролираме развитието на лозята, съответно по този начин контролираме и параметрите на качеството на гроздето. Ще вкараме експериментално една израелска система, под земята да бъде напояването, като отгоре ще си минават машините.“

Отглеждането на бели сортове грозде в региона става все по-трудно. Тези насаждения се нуждаят от хладни нощи и специфични температурни амплитуди. Производителите прогнозират, че белите сортове ще се изместват все по-на север. В района на Петрич вече се засажда гръцкият сорт „Асиртико“, който е устойчив на горещини. Това е ясен знак за трайната промяна на климатичните условия.

„Белите грозда отиват все по- на север, тъй като бялото грозде има нужда от повече температурни промени, има нужда от повече хладни нощи и климат и вече при нас става все по-трудно отглеждането на бели сортове. Фактът, че в района на Петрич и Сандански вече се засаждат сортове като „Асиртико“, типични за Гърция и там виреят добре, показва какво се случва с климатичните промени.“

Агрономите посочват, че долината на Струма вече напомня климата на Солун отпреди век. Глобалното затопляне измества земеделските зони на север. Районът става изключително подходящ за култури, които доскоро бяха екзотични за България. Докато земеделците в Югозападна България експериментират с екзотични култури, лозарите се опитват да запазят традициите си.

„Не само глобалното затопляно, това, разбира се, и един от най-важните фактори, но да не забравяме, че и формата на Земята, нейното въртене, центробежната сила – ние сме изместени. Тоест в момента ние се намираме в Солун, нашите съседи гърците, където са били преди 100 години. Тоест нашият район в момента е подходящ за отглеждане на маслини, шамфъстък, може би и цитруси.“

В Хърсово вече се отглеждат над 12 декара маслинови насаждения и шамфъстък. Маслините растат бавно, а шамфъстъкът изисква поне десетилетие до първия плод. Винопроизводителите обаче са готови да чакат и да се адаптират към новата реалност.

„Почнахме да засаждаме пробно… вече имаме над 12 декара маслинови насаждения и шамфъстък и вече берем по малко маслини. Но маслината расте бавно, а шамфъстъкът, който насадихме миналата година ще даде след 10 години най-рано плод и се надявам да го дочакам.“

Изследванията показват и някои положителни ефекти от затоплянето. По-топлите зими намаляват риска от измръзване на лозите. Сухото лято повишава захарността на гроздето, което е важно за качеството на виното. Долината на Струма развива потенциала си като „българската Тоскана“ чрез проекти като „Вила Мелник“.

Регионът се подготвя за нови събития като Struma Wine Fest край Мелник. Там 11 местни винопроизводители ще представят своята продукция. Малките изби остават пазители на уникалния „винтидж ефект“ в условията на променящия се климат. На 14 февруари 2026 г. винарните отново ще отворят врати за празника на лозаря. Винопроизводителите се надяват да съхранят местните сортове, които прославят България по света.