Клаудия Кардинале: Българската следа в живота на една филмова легенда

Новината за кончината на 87-годишната кино легенда Клаудия Кардинале през септември 2025 г. разтърси света на седмото изкуство, предизвиквайки вълна от тъга по отминалото златно време на кинематографа. Тя бе една от най-ярките му емблеми, а впечатляващата ѝ кариера вървеше успоредно с тази на най-големите звезди на европейското и холивудското кино. Кардинале беше ярък символ на своето време, смятана от мнозина за най-красивата актриса на 60-те години.

За нас, българите, Клаудия Кардинале е особено близка. Тя е посещавала България няколко пъти, оставяйки незаличими спомени у няколко поколения хора. Актрисата остави отпечатък не само с таланта и харизмата си на екрана, но и с топлата си сърдечност при срещите си с публиката.

Помним я в емблематични ленти като „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Момичето на Бубе“, „8½“, „Имало едно време на Запад“, „Петролотърсачките“, „Семеен портрет в интериор“, „Денят на кукумявката“ и „Исус от Назарет“. Тя работи с колоси като Федерико Фелини, Луиджи Коменчини, Лукино Висконти, Дамяно Дамяни, Серджо Леоне и Франко Дзефирели, понякога снимайки едновременно с двама от тях. Самата тя споделяше, че Висконти е бил перфекционист до детайл, докато Фелини е бил импровизатор, което я е принуждавало постоянно да се адаптира към стила им. Онези, които са работили с нея, я описват като изключително дисциплинирана и задълбочена – качества, рядко срещани сред актрисите от 60-те и 70-те, когато женската красота е била доминиращ критерий за успех.

Първото ѝ посещение в България през лятото на 1973 г. предизвиква истинска еуфория в Петрич. Тогава Кардинале вече е световноизвестна и призната за една от четирите най-красиви жени в света. Тя пристига у нас с актьора Оливър Рийд за снимките на романтичната лента „Дни на ярост“ по Лермонтов, които се провеждат в Роженския манастир край Мелник. Месец по-късно, докато отсяда в градския хотел на „Балкантурист“ в Петрич, всяка нейна среща с местните хора се превръща в незабравима атракция. Престоят ѝ в Петрич е документиран с 20 уникални черно-бели снимки, дарени на местния музей от личния архив на Ангел Ангов.

Клаудия Кардинале произхожда от обикновено семейство на сицилиански емигранти в Тунис. В младежките си години тя мечтае да стане пътешественичка или учителка, никога не е предполагала, че ще се превърне в актриса. Родена на 15 април 1938 г. в Тунис, Северна Африка, тя винаги е подчертавала любовта си към тази страна. Рожденото ѝ име е Клод Жозефин Роз Кардинале, а във вените ѝ тече френска и италианска кръв. Като тийнейджърка, след като е изнасилена, тя взима смелото решение да роди сина си Патрик, а този горчив опит я прави борбена и непоколебима.

Кардинале е пример за морал и достойнство, като никога не се е разсъбличала пред камера. Тя е активен участник в различни кампании за женски права и за децата в Камбоджа, а от 1999 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО в защита правата на жените.

Пътят към филмовата ѝ кариера започва с конкурс за красота в Тунис, когато е на 18 години. Наградата – пътуване до филмовия фестивал във Венеция през 1957 г. – променя живота ѝ завинаги. Бързо се превръща в една от най-обичаните и талантливи актриси в историята на италианското кино, заснемайки над 150 филма.

През 2011 г. Клаудия Кардинале отново посещава България, за да получи най-високия орден на Министерството на културата „Златен век“ от министър Вежди Рашидов, както и Наградата на София за изключителен принос в областта на културата, връчена ѝ от тогавашния кмет Йорданка Фандъкова. По време на пресконференция тя споделя, че филмът „Гепардът“, в който участва, предизвиква носталгия и сълзи у много хора, включително Мартин Скорсезе и Ален Делон, които са ѝ били близки приятели.

Мастрояни ѝ дава куража да работи смело, а Кардинале е една от малкото филмови красавици, които сами изпълняват опасни каскади. По време на среща с български студенти в НАТФИЗ тя разказва за снимките в Амазонската джунгла за филма „Фицкаралдо“ и опасностите, на които е била изложена. Любовта ѝ към киното се събужда след като гледа филм с Марлон Брандо, а самата тя обожава и Бриджит Бардо, въпреки съперничеството между двете. Двете се снимат заедно в „Петролотърсачките“, а в интервю Кардинале казва: „Бяхме ББ срещу СС, блондинката срещу брюнетката. Всички бяха сигурни, че ще се сбием. Ние обаче се разбирахме много добре.“

Клаудия Кардинале неведнъж е казвала: „Не е важно да си красив. Самата аз не се смятам за красива, а по-скоро за фотогенична. В киното е важно да се предаде емоцията на хората“. По отношение на личния си живот тя твърди, че никога не се е омъжвала, защото държи на свободата си.

През 2015 г., когато е удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ, Кардинале споделя, че да правиш кино е като да мечтаеш с други хора. Тя разказва и за детството си в „малката Сицилия“, както наричали Тунис, където растяла като „дива тийнейджърка“. В едно от последните си интервюта актрисата споделя, че е живяла 152 живота.

Последното ѝ пътуване до България оставя дълбоки спомени както у нас, така и у самата звезда. Тя споделяла пред италианската преса как българският министър на културата ѝ изнесъл урок по история, правил сравнения между Филипополис и Рим, и как е видяла голямата църква със златни куполи „Св. Ал. Невски“ и уникалния храм „Св. Петка Самарджийска“ в центъра на София, където са погребани костите на българския герой Левски. Българите не можем да не се чувстваме горди, че тя е запомнила всичко това, за да го преразкаже на своите сънародници.

Клаудия Кардинале беше ярка личност, талантлива актриса и прекрасен човек. Тя е носител на пет награди „Давид на Донатело“, почетен „Златен лъв“ от фестивала във Венеция през 1993 г., почетна „Златна мечка“ от фестивала в Берлин през 2002 г. и други отличия, включително Ордена на Почетния легион и Ордена за изкуство и литература. Освен италиански, тя говореше свободно френски, английски, испански и арабски, а възрастни петричани си спомнят, че неведнъж са чували от нея родното „Благодаря“.

Ликът на Клаудия Кардинале украсяваше кориците на хиляди списания по света. Тя остави незабравими филмови героини и живи спомени в сърцата на поколения българи. В отговор на въпрос за участието ѝ във филма на българския режисьор Борис Десподов „Имало едно време един уестърн“, тя отговаря, че обича да работи с млади хора и че Десподов „много хубаво се смее“.

Тялото ѝ е открито в дома ѝ в Немюр, близо до Париж. Името ѝ носи нейната дъщеря Клаудия, а ние ще го носим в паметта си чрез забележителните ѝ филмови роли и българските спомени за нея. Поклон пред актрисата и човека Клаудия Кардинале!