Китайският национален преглед разкри 680 000 патента с висок търговски потенциал

Държавната администрация за интелектуална собственост на Китай приключи първия по рода си национален преглед на научните разработки. Експертите анализираха над 1,3 милиона патента, притежавани от университети и изследователски институции. В резултат държавата идентифицира около 680 000 изобретения с висок потенциал за комерсиализация.

Тези патенти вече са свързани с 460 000 компании за по-бързо внедряване в реалната икономика. Инициативата изпълнява приетия през 2023 г. план на Държавния съвет за трансформация на интелектуалната собственост. През последните три години около 80 000 патента от над 2700 организации намериха приложение на пазара.

До края на 2025 г. индустриализацията на патентите достига 10,1% за университетите и 17,2% за научните институти. Това представлява значителен ръст спрямо скромните 3,9% през 2022 г. Китай се утвърждава като глобален лидер, като през 2024 г. е подал 1,8 милиона патентни заявки. Тази цифра представлява почти половината от общия брой заявки в световен мащаб.

Страната вече е първата държава с над 5 милиона валидни вътрешни патента за изобретения. Китай води в света по международни патентни заявки вече шеста поредна година. През 2024 г. са авторизирани над 1 милион патента за изобретения, което е ръст от 13,5%. Високовредностните патенти в страната достигнаха близо 2 милиона броя.

Заместник-ръководителят на Националната администрация за интелектуална собственост Ху Уънхуей коментира развитието на сектора:

програмата насърчава и развитието на ключови технологии в бъдещи сектори като квантови технологии, биопроизводство, мозък-компютър интерфейси и 6G комуникации

Китай доминира и в цифровата икономика с 500 000 нови патента през последната година. Страната държи 60% от глобалните AI патенти, което засилва позициите й на глобалната сцена. В този контекст Китай е на второ място в света по стойност на брандовете, което отразява иновационния напредък.

Въпреки успехите, администрацията отчита предизвикателства пред комерсиализацията. Основен проблем остава слабата връзка между научните разработки и нуждите на пазара. Учените често страдат от липса на бизнес ориентация, а трансферът на технологии е рисков. Недостигът на специалисти също забавя процесите.

Затова държавата въвежда стимули за реална пазарна реализация вместо само за регистрация на патенти. Министерството на образованието разработва системи с изкуствен интелект за оценка на университетските разработки. Тези мерки подкрепят и инфраструктурата, като над 83,9% от комуникационния пазар в Китай използва 5G технологии. Новите политики включват и участие в технологии чрез дялове за стимулиране на специалистите.