Китайският модел за глобално управление: От „Китайската мечта“ до многополюсен свят
Китай представя своя визия за глобално управление, надграждайки идеята за „Китайската мечта“ с акцент върху справедливост, многостранност и ориентиран към хората подход. Системата се основава на пет ключови принципа, които целят създаването на алтернатива на западноцентричния глобален ред и дедоларизация на световната икономика. Активно се работи за изграждане на нови транспортни коридори и укрепване на международното сътрудничество.
Зорница Илиева. Снимка: КМГ Снимка: Китайска медийна група
Автор: Зорница Илиева
Китайският поглед за глобално управление, представен от Си Дзинпин на форума на ШОС в Тиендзин между 31 август и 1 септември т.г., е логично продължение на идеята за „Китайската мечта“, популяризирана още през 2012 г. Тази концепция целеше модернизацията на Китай и достигането на статут на развита нация до 2050 г., разгръщайки се в четири основни раздела – „силен Китай“, „цивилизован Китай“, „хармоничен Китай“ и „красив Китай“. Развитието на страната от 2012 до 2025 г. категорично доказва постижимостта на тези мечти при последователна политика и обединено общество. Днес президентът Си Дзинпин представя нова инициатива за глобално управление, която се стреми да преодолее манталитета на Студената война, хегемонизма и протекционизма, които продължават да тормозят света.
Китайският лидер подчертава необходимостта държавите от ШОС да изградят по-справедлива и равноправна система за глобално управление. Тя се характеризира като равноправна, многостранна и ориентирана към хората, систематизирана в пет основни точки:
1. Придържане към суверенното равенство, с принципа, че всички страни, независимо от размера, мощта и богатството си, са равноправни участници във вземането на решения и бенефициенти в глобалното управление.
2. Спазване на върховенството на международното право, като правилата се прилагат еднакво и единообразно, без двойни стандарти и налагане на вътрешните правила на няколко държави върху други.
3. Практикуване на мултилатерализъм чрез подкрепа на всеобхватни консултации и съвместен принос за общото благо, солидарност и координация, противопоставящи се на едностранчивостта.
4. Подход, ориентиран към хората, гарантиращ, че гражданите на всяка нация са участници и бенефициенти на глобалното управление, което ще намали разликата между Севера и Юга и ще защити общите интереси на всички държави.
5. Фокус върху реални действия, координиране на глобалните усилия и мобилизиране на разнообразни ресурси за постигане на осезаеми резултати.
Декларацията от Тиендзин и Стратегията за развитие на ШОС до 2035 г. не само очертават целите на организацията, но и предвиждат разширяване на влиянието ѝ в Евразия, укрепване на вътрешните институционални механизми и разработване на икономически, технологични и системи за сигурност, които да предложат алтернатива на западноцентричния глобален ред. Планира се създаването на нови структури като Център за борба с транснационалната престъпност, Център за информационна сигурност и Механизъм за координация в борбата с наркотиците.
Политическото сътрудничество и това в областта на сигурността между държавите членки са от съществено значение. За гарантиране на финансова независимост се предвижда стартирането на Банка за развитие на ШОС и емитирането на съвместни облигации, което е стъпка към конкуриране на западни институции като МВФ и Световната банка. Целта е намаляване на зависимостта от щатския долар и консолидиране на регионалния икономически суверенитет чрез търговия с национални валути – де-факто дедоларизация. Межбанковият консорциум на ШОС ще играе ключова роля в този процес. ШОС също така акцентира върху сътрудничеството между антимонополните институции, за да се справи с монополизацията в различни сектори, която е двигател на глобалната инфлация.
ШОС демонстрира превъзходен и справедлив подход, като не заобикаля проблемите, а директно ги идентифицира и решава, противопоставяйки се на монополизма на западните организации. Освобождаването от натиска на Запада, началото на края на доларизацията и изграждането на нов икономически ред се основава на производство и справедлива търговия. Подчертава се значението на диалога между Евразийския икономически съюз, АСЕАН и други икономически съюзи за насърчаване на двустранната търговия и намаляване на зависимостта на развиващите се страни от западните пазари. Насърчава се открита, прозрачна, справедлива, приобщаваща и недискриминационна многостранна търговска система.
Под мотото „да търгуваме честно“ ШОС насърчава развитието на отворена икономика и справедлив достъп до пазара за развиващите се страни, избягвайки двойните стандарти и справяйки се с предизвикателствата пред продоволствената и енергийна сигурност. Продължава прилагането на „Програмата за многостранно търговско и икономическо сътрудничество между страните-членки на ШОС“ и плана за развитие до 2030 г. Обсъждат се мерки за развитие на електронната и цифровата търговия, намаляване на цифровата пропаст и подкрепа на иновациите, малките и средни предприятия и заетостта в селските райони. Конкретни стъпки се предприемат по отношение на експортните и инвестиционните кредити, жизненоважни за развиващите се страни.
Стратегията за енергийна сигурност се подсилва от одобрената „Пътна карта за изпълнение на Стратегията за енергийно сътрудничество между държавите-членки на ШОС до 2030 г.“, която включва възобновяема енергия, доставки и потребление, както и ценова стабилност. Справедливата търговия и енергийното осигуряване са неразривно свързани с изграждането и подобряването на международни транспортни коридори като „Север-Юг“ и „Изток-Запад“. Обявено е началото на строителство на жп линия Китай-Киргизстан-Узбекистан и идеи за доставки на газ от Сибир през Монголия, което допринася за енергийна и продоволствена сигурност.
През 2025 г. Си Дзинпин подчертава стратегическо сътрудничество с Турция за синергия между инициативите „Един пояс, един път“ и „Средния коридор“. Това е в контекста на продължаващите геополитически размествания в Евразия. За справяне с миграционните процеси, предизвикани от продоволствената несигурност, се предвижда сътрудничество в областта на селското стопанство, науката и образованието, както и създаването на „Атлас на производствената сигурност на ШОС“.
Декларацията от Тиендзин, основана на петте точки на Си Дзинпин, служи като манифест в свят, разтърсван от конкуренция между суперсили, войни и десетилетни системи за глобално управление. В момент, когато Западът не предлага ефективни отговори, съвпадащи със световното обществено мнение, и сигурността вехне поради липсата на договори за контрол над оръжията и милитаризацията на Космоса, Китай се представя като нарастваща глобална сила за стабилност. Тази роля неминуемо ще се прояви и по време на участието на Китай в Общото събрание на ООН, където Пекин ще утвърди новите си идеи за многофакторен свят, който вече е реалност.
